Аз съм 56 годишна жена и никога не съм се омъжвала.
Това е моята истина, не мога да говоря за другите хора.
Животът ми беше страхотен, забавен и вълнуващ, докато не станах на 40. Погледнах назад към миналото си и оцених прекрасните моменти, които съм имала, но нещо ме глождеше отвътре. На 50-годишна възраст осъзнах, че животът ми щеше да бъде по-богат, ако бях споделила тези преживявания с някого. На 53 години ми стана тревожно ясно, че няма на кого да разкажа историите си. И по-важното – нямаше кой да ми разказва своите истории. Това беше голям пропуск.
Имах известни проблеми със здравето. Наложи се да назнача хора, които да ми помагат, защото нямаше кой да се отзове. Това беше истинско прозрение. Преминах от средна възраст към старините, без никой до себе си. Да, чудесно е да прекарваш време сам и да се чувстваш добре в кожата си. Но след 56 години научих, че хората са стадни животни. Искаме да споделяме. Искаме да усещаме обич. Искаме да се чувстваме като част от нещо по-велико от собствените ни мисли. Имам наистина самотен живот. Не го препоръчвам на никого. Самотата е непоносимо болезнена понякога.
Ако можех да го направя отново, никога не бих избрала този начин на живот...
НАЗАД
