„Не ме разбирайте погрешно – не се оплаквам, защото това е животът, който сама съм избрала. Винаги съм искала да бъда майка и вече съм такава.

Обичам децата си с цялото си сърце и дори не мога да си спомня как протичаше животът ми, преди да се появят те.

Но също така съм сигурна, че тези от вас, които също са майки, ще се съгласят с мен, че умората, стресът и притесненията ни следват постоянно и навсякъде. Да бъдеш родител има две напълно различни страни, които обаче се допълват по съвършен начин.

Признавам си, че не знам как да отговоря, когато хората ме попитат „Как си?“. Разбира се, отговорът ми винаги е един и същ – „Добре съм“.

Истината е, че съм майка, което означава, че всяка нощ спя по средно около 4 часа, денят ми изпълнен с хиляди задачи, които не търпят отлагане; винаги търся още малко време, за да обърна внимание не само на малките ми съкровища, но и на съпругът ми, който по цял ден е на работа и също има нужда от почивка. Със съпругът ми сме като два разминаващи се кораба през нощта – засичаме се най-често в коридора, когато ту единият, ту другият отива при някое от двете ни деца, за да го успокои или просто да провери как е.

Не е лесно, но не се оплакваме, защото знаем, че това е цената, която се плаща, за да си родител. И ние я плащаме на драго сърце.

Моля ви, спрете да ме питате как съм, защото отговорът ми винаги ще бъде един и същ. Но не се заслушвайте в думите ми, а погледнете в уморените ми очи, за да разберете как наистина се чувствам. Аз съм майка и това е най-голямата ми награда."