До тази година, не бях изпитвала много страдание в живота си. Не се налагаше да търся скритите благословии – моите благословии бяха съвсем ярки и видими.
Спомням си, че многократно съм чувствала, че живея омагьосан живот. В него липсваха големи изпитания и бях надарена с много благословии.
Беше нечестно. Виждах хора около себе си, които бяха подложени на тежки изпитания, много от тях минаваха през няколко огъня едновременно. Но аз бях напълно недокосната от всичко това. Не знам защо.
Също така беше малко страшничко. Знаех, че всеки преминава през нещо сериозно. Къде беше моето?
Как щеше да изглежда?
Как ще се справя с него?
Колко болезнено ще бъде?
Знаех, че идва моят ред. Но не знаех кога. И някак си чувствах, че заслужавам двойна доза, заради невредимия си живот досега.
Но след тази година... знам.
След като семейството ни се сблъска с диагноза „Рак“ и безработица... знам.
Не знам всичко. Но малка част. Страдах през тази година. В много аспекти тя беше най-тежката година в живота ми.
Но...
Мога да кажа с цялата си искреност и истинност, че това също беше и най-радостната година в живота ми. Поради много причини – прекалено много, за да ги изброя. Ще започна с една, а останалите ще ги запазя за друга статия или две... или двеста.
Досега най-добрата скрита благословия беше радостта от присъствието на Господ. Той винаги е с мен и никога не съм се съмнявала в това. Но никога не съм изпитвала такава радост от присъствието му, както през последните няколко място. Бях наясно с присъствието му, както никога досега.
Мисля, че отчасти това се дължи на факта, че чрез страдане, Господ разкри идолите, които имах. Добрите дарове, които обожавах, вместо да оценявам този, който ми ги е дал. Неща като здраве, статус, доход, приятелства. Когато тези неща си отидоха, видях колко привързана към тях съм била. Не исках, но се случи.
Все още обичах Бог. Но се оказва, че имаше множество повърхностни неща, които ме впечатляваха. Неща, които не бях пожертвала. Неща, в които се бях вкопчила, надявайки се, че когато тези неизбежни предизвикателства се появят, ще ми е позволено да се придържам към тях.
Но Бог ме обича повече от това. Той ме обича повече от това да ми позволи да продължа да се вкопчвам отчаяно в дарове, да ставам все по-привързана към тях, когато мога да благодаря на този, който ми ги дава. Той ме обича повече от това да ми позволи да се придържам към Негови заместители. Той иска да имам истинските неща. Той е умрял, за да мога да ги имам.
И така, той отлепи алчните ми пръсти от заместителите и сам подържа ръката ми. И когато осъзнах колко идолопоклоническо е станало сърцето ми, той остави неговото убеждение да доведе до покаяние... е, това промени всичко.
Защото той върна неверното ми сърце обратно към Себе си. И аз започнах отново да се срещам с него... това беше нещото, от което съм се нуждаела през цялото това време, със или без изпитанията.
Затова когато седна на празничната трапеза тази година, вероятно ще поплача... защото винаги го правя. Но това няма да са сълзи на тъга. О, не, те ще бъдат сълзи на радост и благодарност, че моят Бог ме обича толкова много, че няма да позволи на нищо да се намеси в нашите взаимоотношения. Благодарна съм за изпитанията през тази година. Като го опознавам и заобичвам повече, мога да ви кажа със сигурност, че това наистина си заслужава.
Филипяни 3:8: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.“
НАЗАД
