На 11 декември, преди 84 години се ражда Раджниш Чандра Моохан Джаин, по-известен като Ошо. Той е един от най-известните философи на днешното време, но, за съжаление, си отива от този свят твърде рано (само на 58 години). Роден е в Индия, но дълго време живее в САЩ. В основите на неговото учение е заложено схващането, че всичко произлиза от една божествена същност. И че човешкото разбиране за разделеност, за преходност и двуполюстност (добър-лош, омраза-любов...) са единствено и само плод на обърканите ни умове. За Ошо божественото присъствие е постоянно и навсякъде около нас. Ето какво още казва той за живота, себепознанието и любовта...
Любовта не е притежание.
„Ако обичаш едно цвете, не го откъсвай. Защото, ако го откъснеш, то ще умре и вече няма да е това, което обичаш. Така че, ако обичаш едно цвете, остави го. Любовта не е притежание. Любовта е признателност, че този, когото обичаш, го има.”
Казваме, че, когато се влюбим, най-важно за нас става щастието на другия. Но, ако сложим ръка на сърцето си, ще си признаем, че това не е точно така, нали? Вярно е, искаме другият да е щастлив, но искаме да е щастлив, по начина по който ние разбираме щастието. Опитваме се да го променяме, да го моделираме, да го направим свой огледален образ. Не му даваме особена възможност да бъде себе си – такъв, какъвто е. Заради себе си. Не заради нас. И смятаме, че правим всичко това в името на любовта. Без да си даваме сметка, че по този начин не я подхранваме, а я убиваме. И че колкото повече се променя човекът до нас, толкова по-далечен ни става. Защото може и да се доближава до идеала в главите ни, но се отдалечава от човека, в когото сме се влюбили.
Затова, ако обичате едно цвете, не го откъсвайте. Оставете го да живее и просто продължете да го обичате.
Миналото е отминало, а бъдещето още не е дошло.
„Миналото вече го няма, а бъдещето е още далече - и двете ненужно се движат в посоки, които не съществуват. Едното е съществувало, но вече не съществува, а другото още не е започнало да съществува.
Единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока.”
Твърде много време, енергия и емоции отделяме, за да съжаляваме за миналото или да се притесняваме за бъдещето. Отказваме да приемем, че не можем да променим първото, нито да предвидим второто. Отказваме да приемем... себе си! А трябва да го направим! Трябва да приемем грешните си решения в миналото и тези, които ще направим в бъдещето. Защото просто трябва да СЕ приемем!
И колко по-пълноценно бихме живeли, ако умеехме да се концентрираме само върху настоящето! Сегашният миг е единственото, с което разполагаме. Единственото, върху което можем да влияем. Единственото, което е реално. Трябва да се научим да се пускаме от миналото. Иначе как ще направим крачка напред? Трябва да се научим да не се страхуваме от бъдещето. Иначе как ще направим крачка напред?
Ако искаш да живееш правилно, живей в момента. Този, сегашния. Не миналия или бъдещия...
Не можеш да си в рая и в ада едновременно.
„Щом веднъж започнеш да виждаш красотата на живота, грозното започва да изчезва. Ако гледаш на живота с радост, тъгата започва да изчезва. Не можеш да си в рая и в ада едновременно. Къде ще бъдеш? Изборът е твой.”
Сценаристът Лоу Холц казва, че животът е 10% какво ти се случва и 90% как реагираш на случващото ти се. Напълно съм съгласна! Съгласна съм и с Ошо, че виждаме това, което искаме да видим. Сами градим реалността, в която живеем – с отношението и поведението си. Голяма отговорност е наистина. Чак плашеща! Но и освобождаваща. Защото се оказва, че от нас зависи да променим живота си и да поканим радостта в него. От нас зависи да спрем да се вторачваме в това, което нямаме, а да помислим за това, което имаме. И да благодарим! От нас зависи да бъдем щастливи!
Ако искаш да живееш пълноценно, избери да виждаш красивото! Защото красотата е навсякъде, но първо започва с човека, който сутрин ти се усмихва в огледалото...
Животът е радост.
„Поеми живота в ръцете си. Огледай се – всичко около теб празнува. Виж дърветата – не са сериозни като теб. И птиците не са сериозни. Усети енергия в тях. Почувствай със сетивата си как празнуват, че са живи! Виж реките и океаните – виж колко диви и радостни са. Всичко около теб се е потопило в радост – просто защото съществува. Гледай света около себе си. Чуй го. Стани част от него.”
Да се наслаждаваш истински на живота – ето това е най-голямото изкуство! Да спреш да анализираш, да спреш да прогнозираш. И просто да живееш! Но обществото ни учи друго, вменява ни други отговорности, тласка ни да участваме в други житейски пиеси. И докато изпълняваме тези наложени ни от чужди хора роли, ние забравяме, че най-голямата ни отговорност не е да се превърнем във възрастни, които не грешат и имат отговори за всичко. Най-голямата ни отговорност е пред нас самите –да сме щастливи. А най-прекият път към щастието е свободата. Разчупи оковите на стереотипите. Освободи детето в себе си. Позволи му отново да се радва на дъгата и да шепне наум желания, когато види падаща звезда. Кажи ми, кога за последно направи нещо детинско? Кога за последно тича под дъжда? Кога за последно гледаше облаците, за да откриваш причудливи форми в тях? Ако отговорът ти е „Скоро”, значи си един от малкото щастливци. Доскоро аз не бях от тях. Ако отговорът ти е „Отдавна”, значи си като повечето от нас – уморени и вглъбени в проблемите си песимисти. Време е това да се промени, нали?
Ако искаш радостта да влезе в живота ти, научи се да чуваш света около себе си, да чувстваш вибрациите, да се сливаш с положителната енергия на вселената.
Ти СИ шедьовър!
„Откажи се от идеята да си някой друг, когото харесваш и на когото искаш да приличаш. Ти вече СИ шедьовър. Точно такъв, какъвто си. Не можеш да бъдеш „подобрен”. Единственото, което трябва да направиш, е да видиш шедьовъра в себе си, да го приемеш и да го обикнеш...”
Помни, новият ти, по-хубав, по-пълноценен, по-осмислен живот няма да започне с новото повишение в работата. Нито с увеличението на заплатата. Нито с новата ти материална придобивка. Ще започне с новото ти отношение към теб самия. Спри да се сравняваш с другите, спри да се съревноваваш. Не се опитвай да живееш чужд живот. Не мери с аршина на другите собствените си постижения и собствените си мечти. Не преследвай чужди цели, не води чужди битки. Осъзнай, че точно сега, точно в този момент ти си най-добрата версия на себе си. Ти си точно такъв, какъвто трябва да бъдеш. И си точно там, където трябва да бъдеш. Прегърни живота си. Прегърни себе си. Научи се да се обичаш.
НАЗАД
