Съдбата на нейния наследник буквално зависи от компетентните ѝ думи.
Общуването с майката играе ключова роля във формирането на самочувствието на момчето, тъй като родителят често е първият и най-значим възрастен в живота му. Взаимодействието с майката създава основата, върху която детето изгражда своето възприятие за себе си и света около него. Тя, като най-близък и подкрепящ човек, има възможност да влияе върху емоционалното и психологическото развитие на своя син.
Думите, които една майка отправя към сина си, имат огромна сила. Отрицателните или критични коментари могат дълбоко да наранят детето, да подкопаят самочувствието му и да го накарат да се чувства несигурно в своите способности и стойност. Ако тя често изтъква недостатъците му или го сравнява с другите по негативен начин, това може да доведе до вътрешни конфликти и погрешни възприятия за себе си.
Положителната подкрепа и искрената похвала помагат за изграждането на здравословно самочувствие. Когато майката подчертвава на сина си неговите силни страни, успехи и уникални качества, тя му вдъхва самочувствие и способност да се доверява на собственото си мнение.
Ще ви разкажем какви фрази майката определено не трябва да казва на сина си.
„Нищо няма да постигнеш“
Фразата може да създаде у момчето постоянно чувство за малоценност. Когато една майка изразява съмнения относно способностите на сина си по този начин, това подкопава неговото самочувствие и създава бариера пред бъдещия му успех.
Внушението, че няма да успее, може да доведе до ниско самочувствие и страх от всяко начинание. В резултат на това е възможно момчето да избягва нови предизвикателства и възможности и да не вярва в себе си. Това, разбира се, ще се отрази на бъдещия му живот.
„Защо не можеш да си като...“
Сравнението с другите, особено в негативен контекст, подкопава чувството на момчето за уникалност и стойност. Въпреки че намерението може да бъде мотивиращо, на практика то предизвиква завист и недоволство от себе си.
Постоянните сравнения карат детето да се чувства така, сякаш не отговаря на очакванията. Това в крайна сметка води до постоянна борба за признание. Вместо да развива собствените си таланти и интереси, момчето може да започне да копира успехите на другите, губейки своята индивидуалност.
„Винаги правиш всичко погрешно“
Тази обобщаваща фраза кара детето да чувства, че няма право на грешка и усилията му се обезценяват. Подобно отношение формира в него вътрешен критичен глас, който омаловажава постиженията му.
Постепенно това води до перфекционизъм или, обратно, до пълна апатия, тъй като то е убедено, че всички опити са обречени на провал. Детето започва да се страхува да поема рискове, защото не може да си позволи грешки.
Ако решите да посочите грешка, по-добре е да споменете конкретна ситуация. Например, кажете на сина си защо тази рисунката на есенен пейзаж не се е получила. Но да се каже като цяло, че никога не успява да нарисува нищо, определено не е правилно. В противен случай той няма да отдели време за създаване на нови картини.
„Остави ме, нямам време за теб“
Чувството, че е нежелан или игнориран от майката, води до постоянно чувство на самота у момчето. Ще му се струва, че неговите интереси и проблеми не са важни. Това ще се отрази негативно на самочувствието му.
В бъдеще момчето може да избягва изразителни и открити отношения, вярвайки, че никой не се нуждае от вниманието и обичта му. Способността да жертвате собствените си интереси в името на другите може да доведе до трудности при изграждането на здрави взаимоотношения в бъдеще.
„Постоянно се проваляш“
Такива обидни заключения унищожават личното самочувствие на едно момче, карайки го да се съмнява в способността си да постигне някакъв успех. Веднъж обозначено като „губещо“, детето започва да вижда провала като част от своята идентичност, а не като опит, от който да се учи.
Това допринася за създаването на порочен кръг, където всяка грешка се възприема като потвърждение за неговата недостатъчност. Вместо да учи и да напредва, момчето може да се затвори в себе си и да избягва всякакви инициативи.
По този начин комуникацията с майката има многостепенно влияние върху развитието на личността на сина ѝ. Тя може да бъде източник на подкрепа и мотивация или да предизвика съмнения относно стойността му. Следователно съзнателният подход към собствените изявления и вниманието към емоционалните нужди на детето могат да създадат атмосфера на доверие и приемане, което е важен етап от формирането на положително самочувствие.
НАЗАД
