По стара българска традиция на 14 февруари се чества Трифон Зарезан – празника на лозаря. Тогава повод за веселие имат всички градинари, кръчмари, соколари и лозари.



Много интересна е историята около името на този празник. Легендата разказва, че един ден, на връщане от молитва за сина си, Богородица минала покрай брат си Трифон, който точно тогава зарязвал лозята. Тя го поздравила, а той, виждайки я с детето на ръце и се присмял: „Мома си, пък син имаш”. Богородица се разсърдила и щом се върнала вкъщи, казала на майка си да отиде на лозето с кърпа и сол, защото брат й си бил отрязал носа.

Щом майка й отишла, видяла, че на Трифон му нямало нищо. Споделила какво е казала сестра му, а момъкът се засмях и казал: „Аз не режа така, а така!” При показното, обаче, Трифон наистина си отрязал ноҁа.
Това било последствието от подигравките му. От тук идва и името на знаменития ден – в чест на брата на Богородица, той бил наречен Трифон Зарезан (отрязан нос).

Днес, на 14 февруари, мъжете стават рано и отиват на лозето с питка и кокошка, пълнена с булгур и ориз, и бъклица с вино. Щом пристигнат се прекръстват, взимат косерите и отрязват по три пръчки. После се прекръстват отново и поливат лозето с вино. Това, всъщност, представлява ритуалът, наречен „зарязване на лозята”. Обикновено, след това се избира „царя на лозята”, който се закичва с венци от лозови пръчки – един, който слага на главата си и един, който носи през раменете си.

Този ден е чудесен повод за празник и за тези, които си нямат половинки – все ще намерите една бутилка, която отчаяно да ви чака в магазина...

Назад НАЗАД