На този въпрос отговор ще даде Рийма Зейман - писателка, актриса и ментор. Тя решава да провери какви ще са емоционалните промени след една година въздържание.
Ето какъв е нейният разказ:
„Последният път, в който правих секс, беше с 25-годишен модел на бельо, висок 193 см. Така де, ако те очаква една година въздържание, добре е ударно да сложиш край на сексуалния си живот.
Беше неделя. Правихме секс четири пъти. Накрая нито един от нас не можеше да ходи или да си държи очите отворени. Всъщност в онзи момент не знаех, че няма да правя секс в продължение на една година.
На 33 г. съм и започнах да правя секс, когато бях на 17 г. Винаги съм имала нормални и здравословни разбирания за секса, голотата и сексуалността си. Бях свикнала да свързвам секса с връзките. Опитвала съм се да правя секс без обвързване, но не се е получавало. Аз съм човек, който се отдава и очаква отдаденост. Затова с правилния партньор сексът винаги е бил приятно изживяване. Никога не съм се чувствала притисната и нещастна, защото трябва да правя секс, не съм се чувствала неудобно и определено не съм си измисляла разни истории, за да го избегна.
Но някак не бях усетила, че не съм правила секс от... четири месеца. Живеех си щастливо, животът ми продължаваше и тогава изведнъж осъзнах... четири месеца? Един сезон. Започнах да анализирам какви ефекти е оказала липсата на секс и връзка върху личния ми живот, кариерата и личното ми развитие. Оказа се, че резултатите са много позитивни и затова реших да не правя секс още три сезона. Онова, което започна като стечение на обстоятелствата, се превърна в един интересен експеримент. Проучих щателно науката, която се крие зад секса и обвързването, и това, което научих, още повече ме ентусиазира за експеримента и затвърди решението ми.
Жените и мъжете реагират на секса различно, освен това изграждат привързаност по различен начин. Жените се привързват заради високите нива на хормона окситоцин, докато тестостеронът блокира производството на окситоцин.
А знаете ли кой има високи нива на тестостерон? Мъжете.
Тъй като те имат високи нива на тестостерон, те се привързват по различен начин – чрез високите нива на васопресин. По време на оргазъм нивата на окситоцина при жената се увеличават до максимум. Единствените други моменти, в които нивата на този хормон са толкова високи, са моментите, в които тя е с децата си или отделя кърма. С други думи, след оргазъм жената изпитва внезапна привързаност към партньора си, независимо какви са реалните ѝ чувства. Ако не се основава на истинска емоция, тази привързаност и лоялност е просто заблуждение.
По време на оргазъм мъжете изпитват прилив на тестостерон, ето защо малко преди, по време и след секс мъжът не чувства привързаност, както се случва при жената. При мъжете привързаността и лоялността се изграждат, когато е на лице хормона васопресин. Неговите нива се покачват постепенно с времето, затова на мъжа му е необходимо време да се привърже към любимата си, но за тези чувства основна роля не е играе сексът“, обяснява Рийма.
Според нея ние придаваме на секса огромна сила и го възвеличаваме именно защото телата ни са създадени така, че да свързват секса с любовта. „В началото на всяка връзка аз бях себе си – спокойна, уверена, амбициозна, независима и откровена. Но след няколко срещи, особено след секс и няколко оргазма, се превръщах в безхарактерно същество, което постоянно се съмняваше в своята логика, интелигентност и способност да взима правилни решения.
Едва след няколко срещи или месеци с ужас осъзнавах, че нагаждам изборите, мислите и думите си спрямо мнението, целите и комфорта на човека, с когото излизах. Моята амбиция се изместваше от собствените ми цели и се пренасяше към неговите мечти, защото исках да му помогна да успее. Верността ми към мен самата биваше напълно изместена от лоялността към него.
Знам, че има много жени, които успяват да съхранят идентичността си, въпреки секса или връзката, в която се намират. Но преди експеримента аз не бях една от тях. Вече бях усетила първите позитиви от четирите месеца въздържание, затова исках да дам на експеримента още време, не просто да видя какви ще са другите положителни промени, но и да разбера как се вписва моята собствена история в науката. Усещах, че ме очаква голяма промяна, но само времето можеше да ми разкрие каква.“
Първият положителен ефект, който Рийма забелязва, е, че енергията ѝ била насочена изцяло към нея самата. Преди това тя винаги отделяла много време и усилие, за да поддържа връзката и да се грижи за партньора си: „Трябваше да подхранвам самочувствието му, да му помагам да решава проблемите си, да задоволявам нуждите му, да го подкрепям в трудностите, да го поддържам в професионалното му развитие и да го насърчавам да следва мечтите си. Превръщах се в майка, сестра, най-добра приятелка и ментор на всеки мой партньор.
Сега животът ми е коренно различен. Всичките ми таланти и умения са вложени в развитието ми – както професионално, така и личностно. Цялата ми енергия е насочена към личния ми кръг и към приноса ми към обществото.
Сега не просто съм по-добър професионалист, но съм и по-добра дъщеря, сестра и приятелка. Любовта, времето, разговорите, подкрепата, съветите и грижата, които давах на партньорите си, бяха прехвърлени към семейството и приятелите ми. Не е изненада, че връзката ми с тези важни хора се заздрави.“
Вторият позитив, който Рима забелязала, е, че тя започнала все по-малко да се интересува от чуждото мнение и най-накрая можела да прави това, което тя иска. Тя започнала да се доверява повече на личната си преценка и увереността ѝ се повишила. Вече не трябвало да се съмнява в уменията си.
Тя се научила да казва „Не“ и твърдо да отстоява позицията си. Преди това лесно се поддавала на натиска и сменяла позицията си, за да угоди на партньорите си или дори на колегите си. „Но сега, благодарение на годината, в която успях да кажа „Не“ на секса и връзките, аз съм по-уверена във всяка област от живота ми. Вече няма разлика между намеренията и действията ми. Мога да решавам, отстоявам и следвам решенията, които са присъщи за моето собствено аз.“
Освен това Рийма разбрала, че не бива да прикрива или смекчава качествата, мненията, вкусовете и целите си само за да се хареса на партньора си. Тя се научила да се уважава и да не се страхува, че някой ще я изостави само защото не е същото мнение. Благодарение на тази новопридобита увереност, тя става мотивационен говорител и помага на жени, жертви на изнасилване или домашно насилие, стартира журналистическата си кариера и е лидер на редица инициативи, които помагат на имигранти или хора в нужда. „Момичето, което някога мълчеше от страх да не засегне някой мъж, сега е жена, която може да изрази мнението си и то публично. Отне ми няколко десетилетия, но сега, на 33 г., най-накрая живея като себе си.
Осъзнах, че тази година, в която не правих секс, сексът изобщо не беше главният герой. Не ставаше дума нито за връзките, нито за брака, нито за любовта. Ставаше дума за вярата в себе си и за силата да отстояваш изборите си.“
„В живота на всеки от нас има област, която е събрала страховете му и му пречи да развие потенциала си. Това може да е нездравословна връзка, навик, пристрастеност или неприсъща роля. Каквато и да е тази област, тя е центърът на нашата несигурност. Също както лампата привлича нощните пеперуди, така и тази област привлича вниманието ни и изземва цялата ни енергия. Ние ѝ позволяваме да ни оформя като личности, да ни контролира и да ни отдалечи от нашата истинска, смела същност. С други думи, човекът, навикът, връзката или ролята ни краде целия ни потенциал, подтиква ни да бъдем тихи, несигурни, уплашени, слаби.
Много често ние, жените, мълчим и потискаме потенциала си, за да поддържаме хармонията във взаимоотношенията ни. Преди личността ми се оформяше от мъжа до мен, както е и с много други, така и моето самочувствие зависеше от способността ми да привлека мъж и да го направя щастлив.
Най-голямата полза от годината без секс беше, че се превърнах в напълно самостоятелна личност. Тъй като не се влияех от нечие присъствие, одобрение, отказ или отсъствие аз можех да работя усилено, следвайки личните си виждания. От това кариерата ми само спечели. Емоционалното ми здраве никога не е било по-добро, връзката със семейството ми се заздрави. Вече не се страхувам от откази и критика, не изпитва несигурност, не се страхувам от светлината на прожекторите, не се паникьосвам, не се притеснявам, когато представям моя творба.
Не искам да промотирам въздържанието или някакъв определен начин на живот. Това, за което се боря, е жените да повярват в себе си. Съветвам всички жени да помислят къде се крият страховете им и как неувереността влияе на живота им. Надявам се всички да имат куража да се откажат от навиците, ролите и връзките, които ги дърпат надолу, и смело да преследват целите си.
Очаквам един ден да подновя сексуалния и любовния ми живот. Сигурна съм, че това ново познание за мен самата ще привлече човек, с когото ще преживея любов и интимност, каквато никога преди не съм изпитвала.“
Съгласни ли сте с мнението Рийма?
НАЗАД
