X

Какво стои зад Яростта и защо раните всъщност кървят с крясъци

от в 09:00 на 07.04.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Какво стои зад Яростта и защо раните всъщност кървят с крясъци

Какво стои зад Яростта и защо раните всъщност кървят с крясъци

В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни… Имало някога... едно чудно езеро.

В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото… До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата… Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…

Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата… И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава – излязла от езерото бавно и лениво.

На брега установила, че дрехите й ги няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.

Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.

Следващият път, когато някой ти се разгневи, не бързай да приемаш всичко лично. Притихни за секунда и си спомни за тази притча. Яростта е сляпа и жестока, но дълбоко в нея е всъщност се е сгушила меланхоличната Тъга, която се опитва да излезе и да изрази себе си. Следващшят път, когато се разгневиш на някого без причина, отново притихни за секунда и се замисли какво те е наранило толкова много, че си го облякла в дрехата на гнева. Яростта и Тъгата вървят ръка за ръка, никога не забравяй това!

Из "Приказки за размисъл", Хорхе Букай



Теми   притча | Хорхе Букай

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.