Това се случва постоянно в женския живот. Намираме се по средата на някаква работа и влагаме в нея всичко от себе си. Но скоро чуваме в главата си тих глас:
”Това е адски трудно. Но виж онова хубаво нещо ей там. То изглежда по-лесно, по-красиво, по-привлекателно”.
И хоп, изневиделица се появява позлатената карета, врата се отваря, стълбичката се спуска и ние скачаме вътре. Съблазнени сме. Това изкушение се явява често, понякога ежедневно. Понякога е трудно да откажеш.
И ние се омъжваме за неподходящия човек, защото това облекчава икономическото ни положение. Отказваме се от новата си работа и се връщаме към старата, която е по-лека, но ни е омръзнала, защото сме я вършили десет години.
Сценарият с позлатената карета удавя простата радост от черните обувки. Въпреки, че можем да го интерпретираме като стремеж към материални блага и удобства, по-често това изразява обикновено психологическо желание да не си блъскаме прекалено много главата над основните въпроси на съзидателния живот. Стремежът към по-лесното не е самият капан – той е естествен за егото. Ала на каква цена! Цената е капанът…
Трябва да бдим над своята връзка със смисъла, страстта, душевността и вътрешната си природа. Това е основен психичен факт. Много неща се опитват да ни отнемат самоделните обувки, наглед прости неща, които ни казват:
„По-късно ще се заема с това танцуване, садене, прегръщане, търсене, планиране, учене, сдобряване, чистене… По-късно”.
Капанът е именно това.
Автор: Клариса Пинкола Естес, из "Бягащата с вълци"
НАЗАД
