X

Класация избра символа на София

от в 12:30 на 21.09.2015 в Свободно време | Култура


Класация избра символа на София

Класация избра символа на София Снимка: Катрин Методиева

Катедралата “Св. Александър Невски” е символът на София според нова класация.

Второто място в анкетата е за статуята “София”, а третото - за храма, дал
името на столицата.

Ето и няколко интересни факта около трите символа на нашата столица:

Фердинанд прекръстил църквата на “Св. св. Кирил и Методий”

Снимка: Мариан Ташев

За няколко години патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е носила името “Св. св. Кирил и Методий”. Това е само малка част от над 100-годишната история на доскоро най-голямата катедрала на Балканите.

Прекръстването на храма става през 1915 г. Целта е да се уязви Русия, след като заради влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили руска ескадрила обстрелва Варна с 230 снаряда. Така в отговор е решено патронът на храма - руският светец Александър Невски да бъде заменен от светите братя Кирил и Методий. Правителството издава указ, който праща за “немедлено изпълнение” на Светия синод. Оттам обаче настояват и парламентът да се произнесе. Това се случва на спешно нощно заседание. Така храмът носи името “Св. св. Кирил и Методий” до абдикацията на княз Фердинанд. Старото име е върнато с министерско постановление от 19. XI. 1919 г.

Иначе храмът се простира на 3170 кв. м и може да побере 5000 души, колкото зала 1 на НДК. Има 12 камбани, които тежат общо 23 тона, а ехото им понякога се чува и на 30 км от София. Дълги години той е бил най-големият на Балканския полуостров, сега по-голяма е само белградската катедрала “Св. Сава Сръбски”.

Идеята за построяването на храм-паметник на руските воини, загинали за свободата на България, дава Петко Каравелов на Учредителното събрание през 1878 г. във Велико Търново. Първото предложение е той да се изгради на хълма Царевец, княз Александър I Батенберг обаче настоява мястото да е в избраната за столица - София. Решено е патрон на бъдещия храм да е св. Александър Невски, покровител на царя освободител Александър II. Така основният камък на бъдещия храм е положен тържествено на 3 март 1882 г.

Катедралата е завършена чак през 1912 г., или 30 г. по-късно. След дълги години на спорове за вида на храма и недостиг на средства строителството започва през 1904 г. За него са похарчени 5,5 млн. лв. Огромна част от парите са събрани от дарения. Самият княз Батенберг дава 6000 златни лева и прави специално обръщение към народа - всеки да даде, колкото може. Така храмът е завършен през 1912 г., а за първи път камбаните му огласят столицата година по-късно след победата на българската войска при Одрин. Църквата е осветена чак през 1924 г., а от 1953 г. е патриаршеска катедрала.

За вътрешната украса на петкорабната базилика са използвани материали от цял свят, сред тях италиански мрамори, бразилски оникс, алабастър и други. 18-те полилея са от Мюнхен. Най-големият тежи 2 тона. Зографисването е дело на руски и български майстори, сред които Иван Мърквичка. Изписани са 247 изображения на светци, апостоли и други. Главният купол на храма се издига на 45 м. Около него със златни букви е изписана молитвата “Отче наш”. За позлатяването на кубетата през 1913 г. са използвани 9 кг златен варак. Сегашното златно покритие е третото поред. Днес в криптата на храма, открита през 1965 г., могат да се видят стенописи, църковна утвар, старинни икони и богослужебни книги.

Статуята на София се издига на 24 м, тежи 5 т

Снимка: Ashraf Tariq

Статуята на София, която се издига на 24 м височина, в центъра на столицата е поставена през 2000 г. на мястото на някогашния паметник на Ленин. Проектът е дело на скулптора Георги Чапкънов и архитекта Станислав Константинов.

За статуята тогава общината плаща 188 000 долара. Фигурата тежи над 5 тона и е съставена от повече от 140 парчета. Според експерти паметникът издържа на трус от 9-а степен по Рихтер и на ураган със сила 150 км в час.

Идеята на тогавашния кмет Стефан Софиянски за фигура на светицата София обаче предизвиква спорове. Срещу поставянето на фигурата е създаден инициативен комитет, а лично тогавашният патриарх Максим изпраща протестно писмо, според което паметникът съдържа езически символи и не олицетворява светицата София. Въпреки това фигурата е открита на 28 декември 2000 г., а от името ѝ е махната думата “света” и жената, издигаща се на над града, остава само с името София.

В ръцете си тя държи символите на мъдростта и славата - сова и венец, а в едната шепа - монети, на които е изписано “Боже мили, запази България и София заради доброто и хората”. В косите ѝ има лавров венец, а на главата - корона на Тюхе - богинята на съдбата. Върху пиедестала, на който е поставена София, пък са изобразени сюжети от хилядолетната история на града. Авторите казват, че са се вдъхновили за визията на скулптурата от герба на София от 1900 г. Отливането на всички части отнема 45 дни, а на гърба на женската фигура има врата, водеща към малко помещение за поддръжка на статуята.

Година след като е поставена, ръцете, лицето и шията на бронзовата фигура са посипани със специален златен прах.

“Света София” - 22 века история на едно място

22 века история крие мястото около базиликата “Света София”, дала името на столицата.

Там е теренът на главния сердикийски некропол, а най-старите гробници, открити до момента, са от I в. От 2013 г. мястото предлага уникално съчетание между действащия храм и подземен музей на три нива. В подземния музей могат да се видят над 50 гробници от периода I-IV в. Сред бижутата там е над 80 кв. м късноантична мозайка, която е истински шедьовър на древното изкуство.

Самите гробници пък представляват нещо като каталог за древните погребални ритуали, тъй като всяка от тях е с различна големина и форма. Всички гробници са анонимни. Изключение прави само една. Надпис свидетелства, че там е погребан Хонорий, за когото се смята, че е бил духовник и вероятно е участвал в Сердикийския събор. Гробницата му се намира на метри от храма и е покрита със стъклен похлупак.

Всъщност днешната базилика е четвъртата поред църква, издигната на това място. Любопитен факт е, че до Освобождението е била и най-високата сграда в града. Така самият храм пази 18 века история. Първата църква е построена през втората четвърт на IV в., а последната - края на IV - началото на VII в. След падането на България под турско робство храмът е превърнат в джамия. Бил е разрушаван два пъти от земетресение, а известно време дори е ползван за склад. Възстановяването на храма започва след Освобождението.

Анкетата е проведена сред читателите на вестниците "24 часа" и "Труд".



Теми   София

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.