Когато мъжът тихо прегърне своята жена, той образува Кръг, който затваря с ръцете си. Кръг на нежност, топлина, разбиране и защита. В самия център на Кръга той поставя нея като по този начин неволно й показва, че сега Тя е център на неговата Вселена. Мъжът прегръща жената и мълчи. Жената също мълчи. Тя усеща как по неговите горещи и мълчаливи ръце тече ток. И точно, когато е в обятията му, на нея й израстват криле, защото точно там е мястото, където се чувства спокойно и уютно.
Тя се топи от тази мълчалива нежност като захарен памук. Същите тези толкова безценни и познати ръце, понякога й напомнят нечии други. Тези на баща й. И в този момент тя се чувства като онова малко момиченце, което е била и което лежи в креватчето си, очаквайки всеки момент вратата на стаята да се отвори и да влезе любимият й татко, който идва, за да й пожелае лека нощ. Той се надвесва над креватчето, целува и прегръща своята малка принцеса. А топлината на ръцете му тя ще отнесе в своите сънища.
Понякога обаче момиченцето, което още живее в порасналата дама, не помни своя баща. Лицето му се появява в сънищата й като топло белезникаво петно. Но ръцете - тях помни винаги... Неговите мълчаливи и топли ръце.
Жената е родена, за да може сама да ражда. И в течение на целия си живот, тя винаги дарява нещо ново на света. Децата, своите нови усещания, понякога придружени с ярки, понякога със спокойни и пасторални цветове. Жената ражда Пролетта и с настроението си извиква Есента. Заради властния зов на нейните нощни въжделения изгрява и пълната луна, а на сутринта - слънцето от нейната усмивка. Благодарение на нея разцъфват и всички цветя по земята.
Какво би станало, ако ги нямаше жените и ако нямаше кой да отглежда и подарява цветя? Ето така живее Тя - ражда и изгаря, макар и често да се раздава, а в замяна да не получава нищо. Но тогава се появява Той, нейният мъж, който тихо се приближава към нея и я прегръща. Така самият той я поставя в ръцете си и в своя Кръг. Кръг на нежност, топлина, разбиране и защита. Там той отново мълчи. Тя също... Коя е тя сега, в този момент? Жена или момиче? Майка или дете? Любима или любяща?
Тишината като одеяло на неизказаното нежно обгръща голите й рамене и скрива от мъжа всичките й мисли. А може би вече не скрива... Сега той просто я прегръща, предпазвайки я от външния свят, където е така хладно и мъгливо. А тук, в неговите ръце, толкова топло и уютно. Сигурно, надеждно и спокойно. Това е и всичко, от което тя някога се е нуждаела, което е жадувала и бленувала.
Мъже! Винаги, навсякъде и по всяко време прегръщайте своите Жени. Позволявайте им да бъдат в центъра на вашия Кръг. Правете го с огромна нежност и чувственост. Просто я обичайте! Това е толкова важно и необходимо за нея. Точно толкова, колкото сега е необходимо и на вас...
Автор: Дейвид Тумаринсон
НАЗАД
