Миг преди Тя да хлопне вратата след себе си,

една, само една дума взривява тишината...

Неимоверно жестока и носеща болка,

желана и чакана, но...

закъсняла.

Една дума,

която можеше да промени нещата.

Но... можеше. Преди. Сега вече е късно...

" Остани "...

Рязкото движение, с което затваря вратата,

не оставя никакви съмнения,

че вече е решила...

Окончателно.

И безвъзвратно...

Че вече се е променила.

Просто една жена си отива...

Завинаги...

 

Автор: Неизвестен