С моя съпруг стояхме и пиехме кафе в едно кафене.
Той беше млад и красив, а аз го обожавах! Бях облечена със старото си палто, което ми вгорчаваше живота. Заради него бях развила комплекс за малоценност. Ненавиждах го и то не само, защото не топлеше, а и защото ме загрозяваше.
Заведението, в което бяхме, бе евтино, а кафето, което пиехме - безвкусно.
Мечтаех си как един ден ще пием ароматно кафе в някой изискан ресторант след вечеря, а аз ще бъда с новото си, модетно палто. В този момент помня как съпругът ми ме наблюдаваше със сияещ и изпълнен с любов поглед, без да има и най-малка представа защо съм тъжна.
... Той умря млад, аз останах сам сама.
В продължение на остатъка от живота си, бях посетила толкова много и различни кафенета, облечена с модерни палта.
Но него го нямаше...
Днес, често си спомням този миг от живота си... Миг, в който имах всичко, но вкопчвайки се в идеята за материалните неща, аз всъщност не осъзнавах какво притежавам.
Автор: Елена Рог
НАЗАД
