Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови…
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява…
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва…
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба…
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата…
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на свeтия си огън, за свeти хлябове на Божието пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота… Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си… Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят… Защото на любовта й стига любовта… Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце“, а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог!"И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви… Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
- да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
- да познаете болката на твърде много нежност;
- да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
- и да кървите драговолно, с радост;
- да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
- да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
- вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
- и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си…
Халил Джубран, "Пророкът"
НАЗАД
