Ще намеря съобщенията ни, за да прочета празните думи, за да си припомня колко не беше ентусиазиран за мен, за нас. Ще прочета празните обещания отново и отново.
Ще проверя Инстаграма ти, за да видя с колко жени флиртуваш, колко фенове имаш и колко хубави момичета помниш, но не и мен. Никога не спря с игрите. Искам да запомня как очите ти не виждаха само мен, а ума ти винаги беше другаде. Искам да видя доказателството, че на теб така и не ти пукаше за мен.
Ще запомня как не ти липсвам. Ще осъзная, че ти така и не се опита да ме стигнеш, да ми кажеш и дума. Ще усещам отсъствието ти и как ми трябваше повече. Как ме предаде и не ми даде онова, от което имах нужда.
Не знам защо хората си тръгват. Приемаме, че вината е наша, че сме направили нещо лошо. Но тя е и тяхна. Хората, които ни изоставят, го правят, защото не могат да ни дадат това, което така искаме и търсим.
Ти също бе от тях. Ти също не ме разбираше.
Смяташе, че бедната комуникация и отсъствието ти са достатъчни. Мислеше си, че няма да имам против да се виждаш и с други. Искаше да те чакам и да се правя, че не искам повече. Искаше ме като резерва.
Но трябваше да знаеш по-добре. Трябваше да знаеш, че говоря само с тези, които харесвам, с тези, от които искам нещо повече, в които уж виждам потенциал и съм почувствала нещо.
Трябваше да знаеш, че щом призная чувствата си, е само заради теб, защото не се случва често. Не знам как си падам по мъже като теб. Не знам как да ви накарам да се чувствате специални. Аз не съм теб. Аз не се отказвам лесно и давам всичко от себе си. Когато се влюбя, е силно.
Мислех си, че знаеш, защото за теб бях отворена книга. Трябваше да е така. Трябваше и да видя, че няма да ме оцениш. И ето в такива моменти започваш да ми липсваш. Ти ме изпусна, като направи своя избор. Не търсеше любов. Не търсеше мен. Време е да спреш да ми липсваш и да се огледам за нещо истинско. Някой, който знае как да обича.
НАЗАД
