X

Когато обичаш, няма „защото"

от в 09:45 на 04.12.2015 в Всичко за теб | Любов


Когато обичаш, няма „защото"

Когато обичаш, няма „защото Снимка: www.magic4walls.com

Така и не е разбрах защо те обикнах. Не е заради това, че още първия път те харесах. Спомням си - тогава си казах, че някой ден искам да съм с мъж като теб. Тогава дори не знаех, че имам предвид точно теб. Не е заради това, че ми допадна пуловера ти, макар да не харесвам пуловери. Не е заради трапчинката на бузата ти, нито заради лешниковите ти кафяви очи.

Не и заради това, че ме покани на картинг на първата ни среща, нищо, че знаеше че не ме бива.

Че ми подари шоколадово яйце, защото казваш, че винаги радва децата, дори когато пораснат.

Не е затова, че ме научи да харесвам Уди Алън, Maroon 5, есента и вечерите, в които си оставаме вкъщи и ти правя мусака. Нито заради това, че ме светна, че в 7 часа сутринта във фитнеса още няма никого и мога да пея на пътеката на спокойствие. Не е затова, че всичките ми приятелки те харесват, че намираш общи теми с брат ми, колкото и да е странен, нито затова, че се научи да спираш климатика нощем, защото се схващам. Не заради това, че ми разказа за семейството си и ме запозна с всички без да ти пука толкова дали ще ме харесат, нито, че направи повече от необходимото да се харесаш на моето.

Няма как да е и заради това, че също като мен ставаш рано, че обичаш да пътуваш по непознати селца или че си прочел повече книги за психология дори от мен. Нито е заради това, че си по-умен от мен и където и да отидем ме караш да се гордея, че имам късмета точно аз да се будя до теб.

Не е и заради дългите ни среднощни разговори и че винаги има какво да си кажем. Нито, че ми е приятно и когато мъчим.

Не е заради това, че беше до мен, когато изгубих баба си, нито че първия път когато ме видя да плача, каза че си пожелаваш никога ти да не бъдеш причина за сълзите ми. Нито заради това, че досега си бил такава достатъчно малко пъти, че да мога да ти простя без да се замисля.

Нито заради това, че аз никога не съм те виждала да плачеш, но онзи път, в който видях очите ти насълзени, разбрах, че предпочитам аз да рева с глас, вместо да гледам теб тъжен.

Не е и защото знаеш любимата ми песен, как искам да кръстя децата си и че понякога тайничко се надявам да приличат... на теб. Не е защото винаги ми даваш чадъра си, за да не се намокря, както и ръкавиците си, нито заради това, че мисля, че заедно ни предстой най-хубавата Коледа.

Нито, че за първи път чакам снега с нетърпение, защото ще ме учиш да карам ски и за първи път не ме е страх от студа или самотата, защото знам, че ти си до мен.

Едва ли е заради това, че в 12-тия час на Нова година за първи път няма да си пожелавам нищо, освен животът ми да не се променя, защото сега наистина го харесвам.

Не е и защото тогава ще те целуна и ще знам, че Дядо Коледа или онзи там горе, явно е чувал молбите ми на всичките Нови години досега. Явно е чакал подходящия момент. Нито затова, че ти си моят подходящ момент.

Не е затова. Или пък е. Може би е заради всички тези неща. Или просто заради начина, по който ме гледаш.

Или най-вече заради това, че ме научи, че когато истински обичаш някого не търсиш причините затова. Просто го обичаш. И няма нужда от „защото”.

 

 



Теми   влюбване | двойки | Коледа | любов | Нова година

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.