X

Когато Пушкин говори за любов...

от в 09:00 на 10.02.2016 в Свободно време | Книги и цитати


Когато Пушкин говори за любов...

Когато Пушкин говори за любов... Снимка: kackad.com

На днешната дата, 10 февруари, в дуел загива Александър Пушкин. Причината за тази нелепа смърт са разпространените слухове за любовната афера на жена му, Наталия Гончарова, с Жорж Дантес. И до днес не е ясно дали двамата наистина са имали връзка, или всичко е било плод на хорските клюки. По време на дуела поетът е ранен в корема и два дни по-късно умира.

 

За своята 37-годишна възраст Пушкин се превърна в еталон за великолепен изказ и ненадмината поетика. Той остави след себе си произведения като „Руслан и Людмила”, „Евгений Онегин”, „Борис Годунов” и др. Стихотворенията му и до днес вълнуват душите на всички, докоснати от това велико и страшно чувство, наречено Любов. Нека си припомним една от най-трогателните ми творби: „Я помню чудное мгновенье”, написана през 1825 г.


Защото, когато Пушкин говори за любов, всъщност говорят сърцата ни...

 

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный,
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

***

Аз помня чудното видение: 
ликът ти чист пред мен изгря
като копнеж и привидение,
като нестихваща зора…

В минути зли и безнадеждни,
сред хорски грозни суети,
опора дирих в тая нежност,
в гласа ти, в милите черти.

Но времето лети, измита
и най-съдбовните мечти -
забравих тия дни честити,
гласа ти, райските черти.

Сред злост и грубо заточение
течеше мудно всеки час,
без трепети, без вдъхновение,
без ласки, без сълзи, без страст.

Но пламна в ново озарение
душата пак - яви се ти
като звезда и неизменен
скъп образ, с ангелски черти.

И пак сърцето окрилено
трепти в жарта на порив нов,
и пак ехти от вдъхновение,
и пак умира от любов.


(превод: Димитър Горсов)

 



Теми   Александър Пушкин | любов | поезия | стихотворение

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.