В днешно време можем да се се насладим на кафето в немалкото му форми. Какво предпочитате – капучино, лате, еспресо или може би макиато? Древните гърци са били също толкова многообразни в изказа си, щом е ставало въпрос за любов. Ако сега разполагаме само с един вид любов, с който да кажем „Обичам те“ и същевременно да се подпишем небрежно под писмата си с „С обич...“, то преди са разпознавали шест различни типа. И биха били шокирани от лексикалната ни оскъдица.
И така, кои са били шестте „любови“ на гърците? И как могат да ни вдъхновят да излезем от рамките на романтичната любов, която често приемаме като единствената възможност за задоволяване на емоционалните ни нужди.
1. Ерос или страстта
Първият тип любов бил Ерос (Eros), наречена на гръцкия бог на плодородието и представяща сексуалното желание и страст. Но гърците не винаги са я смятали за положителен нюанс на любовта, както смятаме ние днес. Всъщност, Ерос е смятана за опасна, изгаряща и неразумна форма на любов, която може да те обсеби и притежава. Ерос означавала загуба на контрол, което плашело гърците. Това днес не пасва на нашето време, имайки предвид колко хора желаят да бъдат „Луди от любов“.
2. Филиа или дълбокото приятелство
Вторият тип любов бил Филиа (Philia) или приятелство, което древните гърци ценели много повече от първичната Ерос. Филия засяга именно дълбоката дружба, която може да се създаде между братя по оръжие, сражавали се рамо до рамо на бойното поле. Става дума за лоялността към приятеля, жертването за него и споделянето на общи емоции. Можем да се запитаме колко такива сърдечни дружби имаме в живота си. Това е важен въпрос във време, в което повече „събираме“ приятели във Фейсбук, отколкото да споделяме истински мигове от живота си с тях и да се радваме на взаимна Филиа.
3. Лудус или игривата любов
Това било схващането на гърците за игривата любов, която се вижда в отношенията между децата или младите любовници. Всички сме се докосвали до нея в ранните етапи на връзките си, във флиртуването и закачките с партньора. Но ние също се намираме в нашата Лудус (Ludus), когато стоим в бара, забавлявайки се с приятелите си или танцувайки. Често социалните норми определят някои проявления на Лудус като непристойни за възрастни, но понякога точно от това имаме нужда, за да дадем живец на ежедневието си.
4. Агапе или любовта към ближния
Четвъртият тип и може би най-основният, е Агапе (Аgape) или безкористната любов. Това е любовта, която изпитваме към хората, в това число влизат както близките ни, така и случайните хора. Агапе по-късно била преведена на латински като caritas, от където произлиза английската дума за благотворителност - charity. Идеята за Агапе се появява и в религиозните схващания, например в метта, част от Теравада Будизъм, като „любяща доброта“. Данните показват, че през последните 40 години, Агапе драстично се е понижила и хората все по-малко изпитват емпатия един към друг. Повече от всякога се нуждаем от това да събудим грижата и обичта си към околните.
5. Прагма или вечната любов
Друг вид любов за гърците била Прагма (Pragma) – зрялата любов. Така са наричали дълбокото разбирателство, което възниква между дългогодишни партньори. Прагма се изразява в компромисите, които спомагат връзката да оцелее през времето, в търпението и толерантността. Психоаналитикът Ерих Фром казва, че ние изразходваме прекалено много енергия за намирането на любовта, а е необходимо да се научим как да я задържим. Прагма е именно в това – в усилията предимно да даваш, а не толкова да получаваш. Относно значителния брой разводи, гърците биха казали, че се нуждаем от много повече присъствие на Прагма във връзките си.
6. Филаутия или любовта към себе си
Последната разновидност на любовта била Филаутия (Philautia), любовта към себе си. Умните гърци различавали два типа от нея – нездравата й версия в лицето на нарцисизма, при който индивидът е обсебен от себе си и собственото му аз се превръща в негово ограничение, а не способ за проявление на любовта и живота, както е при благодатната Филаутия. Идеята била, че ако обичаш себе си и си сигурен в себе си, ще имаш изобилие от любов, което да дадеш на другите. Или както казва Аристотел – „Всички приятелски нагласи към околните произлизат от нагласите, които имаме към нас самите.“
Древните гърци са разпознавали различните видове любов сред многообразните среди, в които тя се проявява – приятели, семейство, съпрузи, непознати и дори нас самите. Това се противопоставя на очакванията ни от романтичните връзки, в които се надяваме да получим целокупна любов в лицето на един единствен човек или сродна душа. Посланието, което можем да получим от гърците, е да подхранваме по отделно типовете любов и да ги проявяваме по всички възможни начини.
Ето защо трябва да се отървем от манията си да преследваме съвършенството и да съумеем да разпознаваме различните лица на любовта. Да разбираме, че една връзка може да започне с Лудус и Ерос, но впоследствие да се развие като изобилстваща от Прагма или Агапе. Това обособяване на любовта може също да ни донесе и утеха. Давайки си сметка за видовете и количеството любов, които присъстват в дните ни, разбираме, че сме по-обичани, отколкото предполагаме. Дори и да ни липсва спътник в живота към настоящия момент.
НАЗАД
