Имало едно време един остров на който живеели всички чувства – щастието, тъгата, познанието и всички други, включително и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне. Затова всички приготвили лодките си и отпътували. Единствено любовта упорствала да остане до последния възможен момент.
Когато островът бил почти потънал, любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай любовта. Любовта казала: „Богатство,вземи ме със себе си!”
„Не мога! Имам много злато на кораба си и няма място за теб. „ – отговорило богатството.
Любовта решила да помоли суетата, която също преминавала с красив кораб.
„Суета,моля те помогни ми!”
„Не мога да те взема любов! Ти си цялата мокра и можеш да повредиш кораба ми.”
Тъгата била наблизо, затова любовта я помолила: „Тъга позволи ми да избягам с теб!”
„Не мога толкова съм тъжна, че искам да остана сама!”
Щастието също преминало покрай любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато любовта го повикала.
Внезапно се чул глас: „Ела любов, аз ще те взема със себе си.”
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата той продължил по пътя си.
Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала познанието: „Кой ми помогна?”
„Помогна ти времето.” отговорило познанието.
„Времето?” почудила се любовта „Но защо времето?”
Познанието се усмихнало с дълбока мъдрост и отговорило:
„Защото само времето може да разбере колко велика е любовта!”
НАЗАД
