X

Контролирай ума си, за да не те контролира той

от в 13:33 на 16.02.2015 в Всичко за теб | Щастие


Контролирай ума си, за да не те контролира той

Контролирай ума си, за да не те контролира той

Знаеш ли, че през главата ти минават средно около шейсет-осемдесет хиляди мисли на ден? Смайващо, нали? Това означава, че качеството на мислите ни е отговорно за начина, по който се чувстваме и държим в обществото.

Този диалог вътре в твоя ум е отговорен за автобиографията на живота ти. Мисленето ти може да те тласне към успех, но може и да ти попречи. И така, за да промениш живота си, е необходима единствено промяна в мисленето.
Контролираш ли ума си, или той те контролира? Когато осъзнаеш, че ти си този, който държи юздите, ще си дадеш сметка, че всичко е възможно.
Начинът, по който се чувстваш всеки ден, зависи само от твоите разсъждения. И понеже става дума за собствения ти живот, мислите ти имат решаващо значение. Няма две мнения – за всеки от нас животът е битка, в една или друга степен. Сблъскваме се с разочарования, тревоги, чувство за безсилие и финансови затруднения, обсъждаме неминуемата гибел на планетата, а да не говорим какво ни костват травмите, причинени от себеподобните ни.
И макар за гнева, стреса, тъгата, отвращението, безпокойствата и какво ли още не да е някак естествено да виним другите или „сценария“ на самия живот, само умът е този, който диктува чувствата и определя поведението ни.
Ти се превръщаш в онова, за което мислиш – нищета, болка, проблеми, обич, доброта, надежда... Зависи какво си избрал.
Как се справяме с предизвикателствата на ежедневието и колко тревожни се чувстваме, зависи изцяло от начина, по който виждаме всяка една ситуация. Важен е „филтърът“, през който възприемаме света.

Контролирай ума си, за да не те контролира той

И така, всички ние сме продукт на мисленето си. Всяка секунда, всяка минута от деня произвежда своевременен коментар в твоята глава, той задава намерението и бъдещото действие, той определя чувствата ти.

Важният въпрос е:

Упражняваш ли контрол върху своя ум, или позволяваш той да контролира теб?

Възможно е мислите цял живот да са те заблуждавали и да си смятал, че няма как да владееш своите чувства. Е, акордирай мозъка си, ако обичаш. Това всъщност е най-добре опазената тайна на света – че сме достатъчно силни, за да влияем върху собствените си чувства. Всичко зависи от силата на ума, а той е на твое разположение. Разумът е генератор на определени чувства, но е и достатъчно великодушен към нас, за да ни позволи да ги променяме. Обърках ли те? Това е нормално.

Ти не си твоят ум – погледни на нещата от този ракурс. Довод за последното е фактът, че си в състояние да наблюдаваш своите мисли. Следващия път, когато останеш насаме с брътвежа в главата си, пробвай да видиш как те прииждат и изчезват. Отпусни се за две минути и се вслушай в този интимен диалог, проследи го пасивно, като външен наблюдател. Не коментирай разсъжденията си, само ги наблюдавай, все едно си случаен свидетел.
Обърни внимание на негативните мисли, които изникват, както и на склонността си да им даваш шанс. И така, с какви скъпоценности те замери твоето съзнание, докато траеха тези безконечни две минути? Не беше ли нещо от сорта (примерът е реален):

„Мммда, таванът трябва да се замаже... това там паяк ли е... В колко часа щях да се срещам с Наташа, какво казах... Предполагам, че ще изглежда фантастично след две седмици плаж. А моята кожа е толкова суха, и цялата е на петна... този климатик такъв шум вдига... Никога няма да излъчвам сексапила на Наташа... тази стая е мизерна... ще трябва да се добера до химическото чистене днес... мразя новата мадама на щанда... къде го бутнах този билет... уф, не минаха ли двете минути?“

Ето че можеш да изложиш мислите, които те поглъщат. Приемайки този факт, доказваш, че се намираш извън своя ум. Ти наблюдаваше своя мисловен поток. Следователно обладаваш силата да контролираш съзнанието си (ако решиш), вместо да му позволяваш да те контролира то.

Признаването на този прост факт би могло изцяло да промени живота на милиони хора. И въпреки това идеята все още не е достатъчно разпространена, не е придобила популярност, малцина са щастливците, признали пред себе си двойствеността на човешкия ум – те, разбира се, печелят от това.

Тези хора са постоянно нащрек по отношение на вътрешния си диалог, осъзнават, че той вещае съответното действие и нагласа (следователно и чувство), и се опитват винаги когато е възможно да заместват негативните, саморазрушителни мисли с по-ведри и оптимистични такива.
Не бях достигнал още тийнейджърска възраст, а вече навлизах в тази област на знание. По време на една училищна ваканция се улових да прелиствам книга за възрастни – с твърди корици, с много изморителен текст, разпрострян върху стотици неумолими страници, всички пожълтели от годините и влагата и с онзи мирис на плесен, който напомня за Свещения Граал на детската фантазия – „Книгата на магиите“ (това беше преди Хари Потър, разбира се). И тогава попаднах на един цитат в курсив, който дълбоко ме впечатли, продължава да ми влияе и до днес. Беше нещо като еврика ефект:

Дали си оптимист, или песимист – резултатът навярно ще е един и същ. Но оптимистите си прекарват времето по-приятно.

Откъс от книгата "Силата на ума"
от Джеймс Борг

Цена: 16 лв.

Издателство: Colibri







Теми   книга | мисли | позитивно мислене | щастие

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.