Колко призраци живеят в света на „детските мечти“? Коя атракция е създадена с човешки останки? И защо трябва да се замислите, преди да се снимате с анимационен герой в реален размер в Дисниленд? Събрахме най-страховитите истории за известния увеселителен парк, в който всяко дете мечтае да отиде.

Със сигурност всеки има любим анимационни филми, придружени от картината на голям замък с невероятни фойерверки. Мнозина ще разпознаят тази кампания и от мелодичните композиции на Луис Армстронг.

Да, това е Дисни - вълшебен свят с любими герои, който може да накара и най-мрачния човек да се усмихне. Въз основа на анимационните филми и техните главни герои е създаден увеселителният парк „Дисниленд“, където деца и възрастни могат да се почувстват като в приказка и да опознаят по-добре вселената на радостта и чудесата.

Всяко дете, след като научи, че може да срещне Мики Маус не само на телевизионния екран, но и в действителност, бърза да помоли родителите си да купят билети за увеселителен парк или просто си обещават, че ще има изпълнят желанието си да „посетя Дисниленд“.

Но какво ще стане, ако зад тази безобиден и детски свят се крият истински ужаси, за които известният „парк на смеха и забавлението“ мълчи?

Наистина ли Мики Маус е на снимката?

Представете си, че сте преминали главния вход и първото нещо, което хваща окото ви, са анимационни герои, които се разхождат по алеите и нетърпеливо се снимат с посетителите. Ами ако вашите снимки са на мъртвец, а не на Мики?

Според правилата, спазвани от служителите на Дисниленд, те нямат право да свалят костюмите си на обществени места. Това се отнася и за случаите, когато човек внезапно се разболее тежко. Ако пък служител умре, докато носи костюм, негов колега трябва да го постави на най-близката пейка и да седи с него, докато увеселителният парк затвори, тоест цял ден.

Това изискване се определя от факта, че аниматорите не трябва да паникьосват посетителите. Мненията относно този факт остават двусмислени.

Разсеяната легенда

Мистиката винаги е съпътствала Дисниленд, така че призраците са се превърнали в често срещано явление в снимките на живи хора.

Един от посетителите решил да изпробва ефекта на нощната фотография, заснемайки тъмен коридор. Мъжът разгледал подробно снимките на лаптопа си, но при по-внимателно вглеждане го очаквала изненада - в кадъра се появил призрак на момче. Много служители вярват, че в имението, където е направена снимката, нощем плаче призракът на дете, чиято пепел случайно е разпиляна от майката, докато е била в парка.

Легендата породила зловеща традиция. Сега посетителите носят праха на роднините си, за да го разпръснат, докато минават покрай експонатите. Най-често това се отнася за атракцията „Карибски пирати“, към която ще се върнем по-късно, и имението с призраци. Очевидно хората вярват, че могат да успокоят душата на любим човек при другите призраци.

Първа смърт

Ако погледнете по-дълбоко в света на детските мечти, можете да откриете различни и далеч не приятни подробности, които да разрушат идеалните ви представи за Дисниленд.

Нека да разгледаме инцидента с влакче в увеселителен парк в Матерхорн Бобслей, който се случил с Марк Мейпълс. По неизвестни причини през май 1964 г. предпазният колан се разкопчал по време на пътуването и 15-годишният тийнейджър паднал от вагона върху релсите, удряйки силно главата си. Веднага била оказана първа помощ и Марк бил изпратен в болница, където починал след тридневна борба на хирурзите за живота му.

Смъртта му се счита за първата в историята на известния увеселителен парк, пораждайки легендата, че всеки, който умре тук, се превръща в призрак, бродещ из света на детските мечти.

Куклите вече не пеят

Ако някога сте мислили, че тийнейджърите, работещи на непълен работен ден в Дисниленд са късметлии, тогава дълбоко грешите.

Дебора Гейл Стоун е името на красиво и талантливо момиче, което един ден решило да спечели допълнителни пари в този вълшебен парк. Току-що била завършила гимназия и ѝ предстояло да учи в колеж, където обучението не било от най-евтините. Младата дама решила да помогне на родителите си и да спести пари за обучението си, като си намерила работа в страната на мечтите. Така Деби сбъднала две мечти наведнъж: да бъде всеки ден в Дисниленд и да печели пари за собствените си нужди. Перфектен план!

Когато момичето започнало работа, не знаело коя конкретна атракция ще ѝ бъде поверен. Струва си да се обърне специално внимание на факта, че последното нещо, което Дебора искала, било да отговаря за атракция, наречена „Америка пее“.

На 28 юни 1974 г. била премиерата на автоматизирана музикална феерия, посветена на музикалната история на Америка. Състояла се от шест етапа, а публиката можела да види всяко популярно шоу с анимирани герои. Оригиналният мюзикъл бил придружен от музикални номера и комбинация от популярни мелодии по това време, които се изпълнявали от музикални кукли в продължение на 24 минути. Роботите животни плашели Деби. Тя не можела да обясни причината за появилата се фобия и всеки път, когато погледът ѝ попаднел върху тях, се чувствала неспокойна. На момичето обаче бил поверен този конкретен атракцион. Отговорностите ѝ включвали посрещане на гостите и наблюдение на изправността на въртележката.

Във фаталната нощ на 8 юли 1974 г. младото момиче било вечерна смяна. Посетителите постепенно заели местата си в залата, а то застанало на мястото си, до въртящия се атракцион. В един неочакван момент се чул сърцераздирателен писък. Никой от посетителите не обърнал внимание, защото предположили, че той бил част от шоуто.

Деби обаче попаднала в капана на атракцията - била между бетонната стена и въртящата се сцена, което разкъсало тялото ѝ за няколко секунди. Най-лошото е, че хората наблизо не можели да помогнат по никакъв начин на нещастното момиче - и това далеч не е единствената смърт в Дисниленд.

Призрак във влакчето

През 80-те имало друга смърт с история, от която можете да настръхнете.
Жена, решила да посети влакче в увеселителния парк, загинала на релсите. Поради небрежност паднала от вагона си и била ударена от идващия влак. Според легендата душата на нещастната дама се скита из мястото на смъртта и сядала на празните седалки, докато хората се забавляват по време на скоростни спускания и спиращи дъха изкачвания.

Черната перла на Дисниленд

Следващата ни спирка е известната атракция „Карибски пирати“. Интересен факт, с който може да се похвали атракционът, е, че едноименният филм не е базиран на книга или разказ, а именно на него. Ръководството работило много усилено, за да създаде своята „перла“, така че не толерира различни неточности или нискокачествен реквизит.

За да бъде историята по-вълнуваща, било решено да се използват истински човешки скелети в атракциона. Усетихте ли вече зловещото потапяне в реалността на магическия свят на Дисни?

Тук работният ден не започва без поздрав към призрака на Джордж през мегафон. Смята се, че ако не го поздравят, атракцията ще се повреди или изобщо няма да работи.

Смята се, че Джордж е името на главния инженер, починал по време на първоначалното изграждане на парка. Според една от версиите украсата паднала върху него, създавайки ефект на къща от карти, което довело до срив на последващите развлекателни принадлежности. Човекът починал, превръщайки се в поредната увековечена смърт в Дисниленд. И тук също има легенди - на кораба живее призрак.

Не сядайте първи

Отново се озоваваме на влакчето, което отнесло не само локомотива, но и живота на посетителите.

Графичният дизайнер Марсело Торес посетил Big Thunder Mountain през 2003 г. Влакът, в който пътувал младежът, се оказал неизправен. Повреденото колело станал катализатор на инцидента, при който вагонът дерайлирал. Дизайнерът седял в първата част на локомотива, така че не можел да избегне вътрешно кървене и ужасни наранявания на главата и починал. Освен него още десет души били ранени, но успели да оцелеят по чудо.

Дисниленд станал известен не само като красив замък или посланик на детското забавление и магия в реалността, но и като истинско гробище.

Ръководството третира злополуките с изключително внимание, като омаловажава всякакви новини за смъртни случаи по време на забавление. Струва си да се отбележи, че това много напомня на концепцията за пепелта - от реалността се създава прах, който се опитват да разсеят пред очите на посетителите. На свой ред оставаме призраци, хванати в капана на илюзиите на един вълшебен свят, който сме изградили в детството при вида на усмихната мишка в червени панталони...