По повод 116-тата годишнина от смъртта на този велик познавач на човешката душа, решихме да ви докоснем до мъдростта и величието му, чрез неговите съвети и мисли за живота...
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
В една усмивка се крие красотата на лицето: ако усмивката добавя прелест към лицето, то е прекрасно, ако не го променя – то е обикновено, ако го разваля – то е глупаво.
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
За да живееш честно, трябва да се разкъсваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш... и вечно да се бориш и да отричаш. А спокойствието – това е душевна подлост.
Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота.
Безумците винаги постигат своите цели по-добре от останалите, защото те нямат никакви нравствени прегради, нито срам, нито справедливост, нито даже страх.
Най-великите истини са най-прости.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
Истинската мъдрост не е многословна.
Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
Въпросът не е да знаеш, а да знаеш само необходимото.
Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие
на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на
човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие,
той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
Да обичаш – значи да живееш живота на този, когото обичаш.
Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
Старостта е най-неочакваното нещо в живота.
Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки...
Децата не можеш да уплашиш със суровост. Те не понасят само лъжата.
Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато вечно съществуващата обич между теб и хората е нарушена от нещо. И трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората. Тя винаги съществува.
Смъртта е събуждане от съня на живота.
НАЗАД
