Лиляна Иванова Петрова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат, въпреки че според някои истинската година, в която е родена тя е 1937 г. Първия си албум Лили Иванова издава по предложение на румънската фирма Electrecord през 1963 г., която е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. Наградите й в областта на музиката са безбройни, а първата от тях Лили получава извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио”. През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос. Броят на концертите на Лили Иванова в България, Русия, Барселона, Атина, Рио де Жанейро, Чили, Куба, Токио е над 10,000. До момента Примата има 39 издадени албума, над 120 сингъла и различна продукция, издадена в Румъния, Турция, Испания, Германия. Именно на ден като днешния, решихме да споделим някои мисли и цитати на Гранд дамата на българската музика.

Абе, на всеки мой рожден ден ми приписват по някоя петилетка отгоре. Както е тръгнало, скоро ще премина стоте.

Коя песен искате да ви изпея? „Панаири” ли? Панаирите свършиха!

Аз знам какво искам. И го искам вчера!!!

Който може, може. Който не – завижда.

При мен нещата не са, както в поговoрката “Гладна мечка хоро не играе”, защото аз цял ден не съм яла. Не играела, ама играе.

Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора. Ха-ха-ха.

Нямам нужда от евтина реклама. Вестниците се интересуват от мен, а не аз от тях.

Простотията и невежеството са неизлечими.

Пускат само старите ми песни, за да покажат, че Лили Иванова не е мръднала, но аз съм мръднала и то не малко.

Цветя ми пращат, а на кафе не ме канят... (за политиците)

Всеки творец като него, който вече не е между нас, е загуба за целия свят. Всеки малко или много променя света със своята музика, със своето изкуство, със своите успехи. Такъв беше и Майкъл Джаксън.

Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах.

Чалгата на мен никога не ми е пречила. Имаше едно време, когато беше на мода, днес не бих казала, че е толкова актуална... Тя ще отиде на мястото, откъдето е дошла. В кръчмите. Тя оттам дойде. Но има едно нещо, което ме дразни, което смятам за унизително за българина. Чалга, кючек, всеки може да си пее, каквото си иска. Обаче създай своя песен, българска. Защото като отидеш в Сърбия, не можеш да чуеш българска песен, като отидеш в Турция - няма български песни. А ние, дупедавците, влизаме на заден ход, без вазелин - наведени. Пеем техни песни и не се срамуваме.

Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата...

Имам убийствени планове за след края на света.

Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска - тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става - нищо. Коя съм вече аз - г-жа Никой.

Още веднъж честит рожден ден на Лили Иванова! Пожелаваме й много здраве и дълъг живот, вдъхновение и много нови песни! 

Назад НАЗАД