Светлозар Желев e човек, който гори за литературата и може да ви накара да се влюбите във всяко едно издание, за което говори. Светльо е директор на Националния център за книгата към НДК, той ръководи и любимото място на всички почитатели на книгите - Литературен клуб "Перото".
Представяме ви неговата селекция от най-добрите издадени книги през изминалия месец:
„Живот след живот” на Кейт Аткинсън, (изд. Колибри)
Изклюителен роман, оригинален, различен, изящен, дълбок, за възможнитесмърти, прераждане, избори, линии на живота. Ако можехте да се родите отново и отново, накъде щяхте да поемете, и би ли променило това бъдещето...
Прекрасна книга, получила наградaта „Costa”, на една от най-интересните съвременни английски писателки.
„Белият хотел” на Д.М. Томас, (изд. Сиела) - роман, който предизвика истински фурор с излизането си, посрещнат с огромен интерес и от читателите, и от критиката.
Какво има в главата на човек, в мислите, в подсъзнанието, в най-съкровените кътчета на налудното ни Аз.
Поглед отвътре към един от най-интересните случаи на Фройд, разтърсващ и ексцентричен роман за човешката същност.
„Тесният път към далечния север” на Ричард Фланаган (изд. Колибри) – една от най-очакваните книги за 2016 г. Романът, спечелил наградата „Букър”, смятан за най-добрия роман в австралийската литература за последното десетилетие и един от най-силните и важни романи въобще в англоезичния свят. Сравним с „Империя на слънцето” на Балард, с елементи от „Цар Плъх” на Клавел, преплитащ битието на пленническия лагер и ежедневието на смъртта, с настоящите и минали любови, спомените и бъдещето, истинска приказка за човешката сила, природа, битие и екзистенциалност. Задължителен.
„Неприятния татарин” на Людмил Станев (изд. Жанет 45) – вторият сборник с разкази от поредицата от пет книги на Люсо Станев, с чието преиздаване ни радва 2016 г. Поне две поколения запалени читатели и почитатели на литературата отраснаха с изключителните истории на д-р Станев. Разказите му са като влакче, което шеметно те качва нагоре и още по-шеметно те спуска по невъобразимото било на абсурдисткото и забавно въображение на един от най-брилянтните български разказвачи. Историите и образите му са култови и е прекрасно, че и по-младите читатели могат отново да се насладят на този истински пир на сетивата, каквито са неговите разкази.
„Няма закога” на Андрей Велков (изд. Колибри) – един забавен роман от авторът на „Български психар” и „Хрониките на звеното”, този път с изпъстрен с много повече хумор поглед върху българската действителност и битието на българския средностатистически пенсионер. Трима стари приятели събрани след десетилетия, готови да превземат България и да въздадат справедливост. „And justice for all!”, както биха казали Металика, или метъл групата, с чийто автобус симпатичните старчета кръстосват страната. Романът е завладяващ микс от „Стогодишният старец,който скочи през прозореца и изчезна” на Юнасон и филмът „БСП: бесни страшни пенсии” с Брус Уилис, ама още по-свеж и атрактивен.
„Милост към езика” на Боряна Кацарска (Жанет 45) - и накрая малко поезия. Много е трудно да се говори за поезия, особено толкова силна, завладяваща, елегантна, изчистена, лека, изящна, красива, разтърсваща, финна, ювелирна, ерудитска, философска, блестяща, каквато е новата стихосбирка на Боряна Кацарска. След повече от 20 години, отново имаме възможността да се насладим на нейния характерен, премерен, възхитителен стил. Прочетете нейната поезия, споделете я, за нея ще се говори много.
НАЗАД
