Чели ли сте книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“? Ако не сте, време е да поправите този пропуск. И няма значение дали вярвате в литературата за самопомощ, или не. Тази книга ще ви покаже, че единствено важно е да вярвате в себе си! Да осъзнаете, че е във вашите ръце,т.е. във вашите мисли да промените живота си. И че е време да го направите. Време е да спрете да отлагате. Време е за първата крачка. Още днес. Тук и сега. Защото, както е казал Конфуций, и най-дългото пътуване започва с една малка стъпка... Какво ще кажете да я направим заедно? Като начало, искам да споделя с вас любимите си моменти от тази книга, която наистина може да промени мисленето ви, а оттам – и живота ви...

1. "Първата стъпка, необходима за нов, изпълнен с успехи живот, е удивително проста.

От вас се иска само да следите потока от мисли, които протичат в ума ви, и да ги насочвате по правилната посока. Вашият живот е изцяло във вашите ръце, така че се вгледайте в начина, по който живеете... Не е достатъчно просто да работите упорито, дори и дванадесет-петнадесет часа на ден. Винаги ще си останете там, където сте, освен ако не промените начина си на мислене...

 

Не житейските обстоятелства и създалата се ситуация ви теглят надолу. Единственото, което ви пречи и не ви позволява да постигнете успех, са вашите мисли.

 

Малко усилия и практика и вие ще се научите да управлявате своите мисли и да създавате избрания от вас тип съзнание. Действителността ви ще се промени само след като развиете вашия нов тип съзнание, не преди това...
...Независимо от житейските обстоятелства в миналото и настоящето, независимо от предишните неуспехи, вашият живот ще се промени, ако редовно подхранвате с енергия своето съзнание!... Вашето съзнание е като градина, за която можете да се грижите, а можете и да я занемарите — от вас зависи... Вие ще жънете това, което сте посели — вследствие на труда си или на собственото си бездействие!"

Звучи окуражително, но и доста притеснително, нали? Самата мисъл, че животът ти зависи от теб самия, от собствената ти настройка, а не от външни обстоятелства е еднакво успокояваща и плашеща.

По-лесно е да обвиняваш външните фактори.

По-лесно е да намираш оправдание в тях. По-лесно е да влезеш в ролята на пасивна жертва. Изисква се смелост, за да признаеш пред себе си, че държиш съдбата си в ръцете си. Изисква се мъдрост, за да осъзнаеш, че ако искаш да промениш битието си, първо трябва да промениш мисленето си. Изисква се воля и търпение, за да се научиш да го правиш. Но си струва, повярвайте. Защото животът ни е огледало на това, което става в ума ни. Любовният ни живот, взаимоотношенията си с другите,кариерата ни, финансовото ни състояние дори – всичко започва с една простичка мисъл в ума ни, повторена съзнателно или несъзнателно безброй пъти. Просто такъв е процесът. Реалността е въплътената в хора, неща и събития енергия на нашите мисли. Така че, каква ще бъде реалността ни, зависи от това какви ще са мислите ни...
Kaк да променим мислите си? Ето как...

2. "Мнозина от нас са по-склонни да виждат неуспехите и недостатъците си, отколкото да осъзнаят и оценят постиженията и достойнствата си.

Веднъж постигнали нещо, ние му се наслаждаваме за няколко дни или седмици, но след това си поставяме нови цели и желания. Прекалено бързо ни напуска чувството на удовлетворение от постигнатото, ние дори забравяме, че сме получили това, което искаме...

  

Ако се концентрираме само върху онова, което още не е постигнато, ние несъзнателно подхранваме в ума си представата за собствената си несъстоятелност.

 

Отново и отново можем да използваме енергията на успеха от минали постижения и да постигаме положителни резултати, но за съжаление рядко постъпваме така...
Всички ние имаме нещо, в което сме се провалили. Научете се да се поощрявате и цените заради настоящи и минали победи, дори и да са незначителни. Търсете всичко, които ви кара да се чувствате победители, силни и успешни, да се гордеете със себе си... Вашите положителни качества са не по-малко реални от отрицателните. Гордейте се с тях. Почувствайте се велики. Почувствайте се успели. Позволете на мислите си няколко минути да си „спомнят“ за вече постигнатите успехи..."

Да спреш да съдиш себе си iвместо това – да подкрепяш себе си... е едно от най-големите предизвикателства за много от нас. Сякаш е заложено в ДНК-то ни – да сочим с пръст грешките си, докато в същото време потупваме окуражително по гърба другите, когато са сбъркали. Да си отправяме безмилостни самообвинения и да сипваме сол в раните си. Да клатим скептично глава, убедени, че мечтите ни са недостижими за нас, че силите ни не са достатъчно, че просто няма как да успеем...

Забравяме какъв огромен потенциал носим в себе си.

Забравяме през какво сме минали и колко много, всъщност, сме постигнали. Въпреки неуспехите си. Въпреки белезите от рани по колената си. Въпреки разбитите очаквания, станали на прах в душите ни. Забравяме, че ние сме повече от всичко това.Защото ние сме и нашите покорени върхове. Няма значение колко са на брой, нито колко са били високи. Няма значение колко време ни е отнело да ги изкачим. Важното е, че сме били там, на върха. Дори ако след това сме паднали. Защото паданията са част от живота. Също както ставанията. Какво ще помним, зависи от нас...

3. "Мисленето е рожба на навика. Ако сте позволили в мозъка ви да се вкоренят понятия, които ви ограничават, то можете да ги прогоните посредством нови позитивни убеждения, като ги повтаряте дотогава, докато те напълно изместят старите...

Време е да отхвърлите всички онези стари, ограничаващи ви, самоунищожителни убеждения, макар и отглеждани в продължение на много години, и да ги замените с нови...
Помнете:

 

Вие сте уникални.


Нито един човек на света не притежава вашите мисли, идеи и начини на действие... Радвайте се на живота, бъдете щастливи такива, каквито сте.


Вие можете да направите всичко, което поискате.


Понякога забравяме, че животът предлага множество възможности и варианти и прекалено често просто потъваме в рутинното ежедневие, забравяйки за това, което може да бъде постигнато, ако впрегнем ума си и го накараме да работи.


Вие притежавате безгранична сила.


Вие владеете сила, която е на ваше разположение във всеки един миг от живота ви. Става дума за способността да изберете собствения си начин на мислене. Никой не може да ви казва как и за какво да мислите. Вие, и само вие, определяте как да използвате тази си сила.


За какъвто се мислите, такъв ще станете


Плахите мисли правят човека плах. Уверените мисли правят човека уверен. Неуверените — слабохарактерен. Решителните — силен. Целенасочените — целеустремен. Неосъществимите — непрактичен. Безнадеждните — безпомощен. Самосъжалителните — окаян. Възторжените — енергичен. Нежните — любвеобилен. Успешните мисли правят човека успял."

Престанете да се укорявате. Престанете да се подценявате. Престанете да се омаловажавате. Въведете нов навик в ежедневието си – всеки ден си казвайте по една похвала. За нещо конкретно. Може да се отнася за черта от характера ви. Може и да е за специфично ваше умение. Или постижение. Всеки ден си повтаряйте, че вярвате в себе си. Всеки ден си повтаряйте, че ще успеете – няма значение в какво. Искате нова работа или да се издигнете в настоящата? Искате нова връзка или да възродите тази, която вече имате? Искате нови мечти или да сбъднете старите?

Каквото и да искате, повтаряйте си, че можете да го постигнете. Че ЩЕ го постигнете. Че ВЕЧЕ СТЕ НА ПЪТ да го постигнете!

Само от вас зависи да имате живота, който желаете. От вас и вашите мисли. Бъдете постоянни. Бъдете настойчиви. Бъдете търпеливи. Не забравяйте, че твърде дълго сте мислили погрешно за себе си. Твърде дълго негативното е взимало превес над позитивното. Затова сега ще ви е нужно време, за да „пренастроите“ ума си. Да „ъпгрейднете“ програмата. Да се промените. Ще ви е нужно време, за да станете по-добрата и по-щастлива версия на самите себе си. Но си струва, нали?

4. "Практически във всяка проблемна област от вашия живот вие се явявате и проблема, и неговото решение едновременно.

Повечето от нас мечтаят за онзи ден, в който всички проблеми ще бъдат решени и животът ще стане „съвършен и пълен“. Но проблемите си остават важна и значима част от нашето съществуване и ние не бива да ги избягваме, а да се стараем да разберем какво точно представляват...


Нищо не е случайно. Ние сме част от Вселената, която винаги ни изпраща определени послания и сигнали, често във вид на проблеми.

 

Не е случайност или съвпадение, когато даден проблем надвисва над нас в някой конкретен момент от живота ни, трудностите са знаци, които трябва да бъдат разчетени. Задавайте си въпроси. Какво ми разкрива този проблем за мен самия?... Какво се опитва да ми каже? Вгледайте се внимателно и вижте дали ще можете да намерите истинската причина. Ако се самосъжалявате и се чувствате безпомощни, когато се сблъсквате с някакъв проблем, вие винаги ще изпускате важните послания, които той ви носи.
Проблеми не съществуват, има само възможности
Щом човек промени отношението си, възприеме този възглед и пристъпи към търсене на възможностите, които се крият във всяка една ситуация, резултатите са направо потресаващи... Помнете колко често се оплакваме от събития, които, както по-късно става ясно, са били нужни за израстването ни."

Проблеми винаги ще съществуват. По-малки или по-големи. Предвидени или неочаквани. Проблеми, които сякаш се решават от само себе си, или такива, за които е нужно да впрегнем цялата си воля и решимост. Въпросът е как реагираме, когато те се появят. И най-вече: как разчитаме самата им поява? Какво можем да научим от този пореден житейски урок?

Защото най-важните уроци ги научаваме в най-трудните ситуации, нали?

Тогава се мобилизират всичките ни сили, тогава се разкрива скритият ни потенциал. Нещо повече: тогава сякаш проглеждаме. Виждаме себе си и света около себе си по-ясно. Виждаме хората по-ясно. Виждаме целите си по-ясно. Затова, научете се да не се страхувате от проблемите. Да не бягате от тях. Научете се да ги посрещате. И да ги разбирате. Тогава ще можете и да ги разрешавате. А заедно с това – да израствате.

5. "Казано е: „Да възлюбим ближния си като самите себе си“, а ударението все се поставя върху „възлюби ближния“. Но, ако ще обичаме ближния си, то първо трябва да се научим да обичаме себе си.

 

Иронията е в това, че в момента, когато се приемете такъв, какъвто сте, вие можете с лекота да се промените и да станете различен. Докато не започнете да се харесвате, ще ви е трудно да се промените, защото единствено приемането на абсолютно всичките ви положителни и отрицателни черти ви позволява да продължите напред. Снемете напрежението. Просто бъдете самите себе си, а не някой друг. Само ако се приемете такъв, какъвто сте, вие ще можете да изследвате и някои от другите си „аз“, които искате да бъдете....


Колкото по-силно се обичаме и се приемаме такива, каквито сме, толкова по-силно ще можем да обичаме и другите каквито са.

 

Дайте си сила и увереност, за да можете да станете силни, уверени, любящи и здрави. Редовно признавайте своята уникалност. Утвърждавайте хубави неща за себе си. Визуализирайте се преуспяващи, любящи, открити и свободни. Работете над своята самооценка и я направете стабилна и уверена. Харесвайте се. Обичайте се. Бъдете добър приятел на самия себе си.
Просто бъдете себе си!"

Цял живот ни учат, че да обичаш себе си е егоистично. Учат ни да загърбваме желанията си. Учат ни да поставяме другите преди себе си. Всъщност, учат ни да обезценяваме собствената си стойност в очите си. Да губим себе си. Да се отдалечаваме от пътя си. Учат ни да изневеряваме на мечтите си. Учат ни да живеем чужд живот по чужди правила. Да се вписваме в чужди рамки. Да се съобразяваме с чужди критерии. И това опорочава живота ни.

Забравили как да се грижим за себе си, чакаме другите да го направят вместо нас. Забравили как да си прощаваме, затваряме сърцето си и за прошката към другите. Забравили как да не се срамуваме от недостатъците си, не искаме да приемем недостатъците на другите.

Време е да разчупим статуквото. Време е да осъзнаем, че любовта към себе си, не е егоизъм, а просто любов. Любов, която стои в основата на всичко – на хармоничните взаимоотношения, на успешната кариера,... на новия живот!

Защото, както казва Алън Коен,

Да обичаш себе си, значи да си подариш частичка от Рая, още сега.