На 23 октомври, но през далечната 1958 г., за първи път на бял свят се появяват смърфовете - група сини дребосъци, весели и симпатични, съседи на Гаргамел. В комикса, който двамата автори – Йохан и Певит, правели от доста време, решили да прибавят нови герои. Това били малки същества, които главният персонаж привиквал с помощта на флейта. По този повод, днес решихме да ви разкажем за няколко интересни факта, които едва ли знаехте за тях:
1. Създаването на смърфовете
Пейо е на 30 години, когато създава смърфовете, но по това време той далеч не е дебютант в света на комиксите. Със средновековната си поредица за Джоан и Поит той се превръща в един от звездните автори на списание „Спиру.” В девети епизод от поредицата Пейо разказва история за омагьосана флейта. Като създатели на тази флейта той посочва малки създания, които впоследствие се превръщат в смърфовете.
2. Смърфско синьо
Въпросът дали смърфовете да са розови никога не е стоял на дневен ред, защото желанието на Пейо е напълно да ги разграничи от външния вид на хората. Съпругата му, Нин, която помага с оцветяването на комикса обяснява, „Беше естествен процес на елиминация. В началото смърфовете постоянно се криеха сред зеленината, така че не можеше да ги оцветим в зелено, защото щяха да се изгубят на зеления фон. В червено щяха да се набиват прекалено на очи. Жълтото просто не ми се струваше удачно. Така че остана само синьото и изборът се оказа доста лесен!”
3. Произход на името "Смърф"
Без съмнение една от най-забавните истории свързани със света на комиксите е „историята със солницата.”
Докато е на гости на семейство Франкин в тяхната белгийска крайбрежна вила, един ден Пейо моли Андре да му подаде солницата от другия край на масата. И думата сама излиза от устата му: „Моля подай ми… смърфа!” Този неологизъм развеселява всички на масата и Пейо заедно с членовете на семейство Франкин започва да говори на „смърфски.” Тогава е взето официално решение малките същества да се наричат смърфове.
4. Смърфовете: Пълнокръвни герои
Иван Делпорт, главен редактор на списание „Спиру”, предлага първоначално около смърфовете да бъдат създадени мини-истории. Пейо откликва на идеята и на 25 юли 1959 „Спиру” предлага на читателите си да участват в създаването на първото приключение на смърфовете, озаглавено „Черните смърфове.”
Първото цяло издание, посветено на смърфовете излиза през 1963 и логично носи името „Черните смърфове.” Албумът включва първото приключение на смърфовете, „Смърфска дрямка” с Гаргамел и непубликувана преди история, озаглавена „Летящият смърф”, която разказва за смърф, който поема по пътя на Икар и реализиране мечтата му да полети.
5. Човешка комедия
Пейо израства в Брюксел в семейство от средната класа, което спазва католическите традиции, и така и не развива някаква политическа привързаност. Родната му страна е лишена от острото противопоставяне между левица и десница, така характерно за Франция, и изградена на базата на известния „Белгийски компромис” между Валонците (френскоговорящи) и Фламандците (говорещи на фламандски).
Всички начални комикси носят и своето по-дълбоко послание: „Смърфски истории” е история за властта, а „Смърф срещу смърф” – за споровете около официално говоримия език.
6. Мърчандайзинг
През 60-те смърфовете вече са много популярни, но в тесни географски рамки. Един ден дистрибутор на зърнени храни с марката Kellogg’s решава, че е добра идея да раздава малки фигурки на смърфове. Кампанията се радва на огромен успех и въодушевява Пейо и семейството му.
Кампанията на Kellogg’s скоро приключва, но производителят на фигурките пита Пейо какво да прави с използваните калъпи, в които се отливат смърфовете. Пейо решава да продължи с производството и през следващите 40 години са продадени повече от 300 милиона фигурки по целия свят. И докато според историите за смърфовете има 100 различни героя, то колекционерските фигурки са много повече – повече от 500!
Понастоящем има 3000 продукта и услуги, които се възползват от визията на смърфовете. Някои от най-големите компании, които са се възползвали от малките сини любимци , са McDonald’s, Haribo, Ferrero, VW, Coca-Cola, Kellogg’s. За над 20 години Haribo успяват да продадат повече от 6,5 милиарда желирани смърфове в Белгия, Франция и Германия!
7. Началото на анимацията
Шарл Дюпюи решава да си опита късмета в рисуваните филмчета и основава “TVA Dupuis”. Под ръководството на Морис Роси, художествен директор на „Спиру”, малък екип се заема със задачата да адаптира „Черните смърфове”.
Използваните техника е архаична: анимация, използваща силуети от хартиени изрезки. Въпреки самодейната анимация, кратките филмчета са показани по белгийската телевизия и затвърждават популярността на смърфовете.
Пейо понякога посещава студията на „Телевизия Дюпюи”, разположени в центъра на Брюксел, но не се меси в творческия процес. През 1959 г. Пейо не знае в коя посока да насочи своите усилия, докато колегите му в телевизията се ограничават до кратки и евтини филмчета, ориентирани към аудиторията пред малкия екран.
В началото на 70-те години анимационното студио Belvision се радва на огромен успех с екранната адаптация на популярни комикси като „Астерикс”, „Приключенията на Тинтин” и „Лъки Люк”. Директор продукция на Belvision е Жозе Дютилю, който мечтае да прибави смърфовете към портфолиото на канала. Той успява бързо да убеди Пейо да адаптират „Смърфовете и омагьосаната флейта” за показ на големия екран. Самият Пейо се заема със създаването на сториборд, който в 1200 картини детайлно описва всяка сцена от бъдещия филм. Пълнометражната продукция излиза в белгийските кина, а впоследствие във Франция и Холандия за Коледата на 1975.
8. Глобален успех с Хана-Барбара
Всичко започва с един плюшен смърф: внучката на президента на телевизионната мрежа NBC е запленена от тази играчка и убеждава Фред Силбърман да работи заедно с компанията на Хана-Барбара, за да продуцират „Смърфовете.”
В продължение на 8 сезона са реализирани 272 епизода. Още в началото е постигнат успех и шоуто се гледа от 42% от аудиторията в съботните сутрини в САЩ. Това е по-добър рейтинг от най-култовото телевизионно предаване на епохата – „Далас”.
Година след дебюта си на американския екран смърфовете завладяват целия свят. И до днес те редовно се появяват по редица водещи канали.
9. Смърфска музика
С началото на анимационните серии по телевизията започва и засиленото присъствие на музика, свързана специално със света на смърфовете. Във Франция популярната изпълнителка Дороти дава гласа си на популярното шоу и в резултат се ражда хит сингъл, който носи платинен статус на музикалния запис към „Смърфовете”. В Холандия певецът Петрус Картнер, по-известен с псевдонима „Вейдър Авраам”, възражда кариерата си през 1978 с песен за смърфовете.
В средата на 90-те смърфовете стават звезди на техно музиката в Европа. В някои страни, като Норвегия и Швеция, броят продадени дискове е равен на една пета от цялото население. Всъщност, ако съберем всички песни, вдъхновени от смърфовете след 1975 година, ще получим цифра надхвърляща 40 милиона продадени копия по целия свят.
10. Смърфовете след Пейо
Пейо умира на 24 декември 1992. Някои автори на комикси не искали творбите им да бъдат продължени от други хора след тяхната смърт. Но Пейо бил от тези, които вярват, че творението му принадлежи колкото на самия него, толкова и на верните почитатели. Под ръководството на сина на Пейо и до днес съществува студио, което предлага нови смърфски приключения, дело на няколко автора, които са започнали работа още докато създателят на любимите ни сини мъничета бил жив.
В годините след смъртта на Пейо са издадени нови десет албума с истории за смърфовете. Като цяло поредицата е преведена на 25 езика, а от всички издания са продадени 25 милиона бройки!
Днес Тиери Кълифорд дава импулс за измислянето на нови истории за любимия комикс, а Вероник – дъщерята на Пейо – отговаря за различните направления на мърчандайзинга. Този семеен бизнес, който отразява желанието на създателя си, позволява на любимите ни смърфове да останат верни на духа на оригинала.
НАЗАД
