Любопитно: 7 интересни факта за фигурното пързаляне, за които дори не подозирахме

Смята се, че фигурното пързаляне вече е станало почти толкова популярно колкото футбола и хокея. И наред с интереса към този спорт, има много въпроси за него, а някои от отговорите са доста неочаквани.

Решихме да ти разкажем повече за този красив спорт. Ето и някои от неговите тайни:

1. Защо се нарича фигурно пързаляне?

Преди 1990 г. освен късите програми и свободното пързаляне, кънкьорите е трябвало да правят задължителни фигури на леда. Те са наречени „училищни фигури“. Журито трябва да оцени участниците в зависимост от това колко добре правят специални фигури на леда (като кръгове, извивки, смяна на крака, завои). Резултатът, който получи кънкьорът, е огромна част от крайната оценка, но с течение на времето значението на тази част от програмата намалява, докато накрая е отменена. Ето защо фигурното пързаляне се нарича така.

2. Кои елементи са забранени?

Всички елементи на фигурното пързаляне са регулирани и, разбира се, кънкьорите обикновено не извършват наистина опасни движения, но има изключения. През 1998 г. по време на Олимпийските игри в Нагано французойката Сурия Бонали направи задно салто, забранено от правилата. То изглежда доста страшно, а тя направи този елемент повече като протест, защото в началото пада и осъзнава, че няма шанс да спечели, така че просто иска да направи по-зрелищно представянето си. 

Освен салта, във фигурното пързаляне не може да правиш и тези движения:

• Скачане върху партньора.

• Серия от 4 или повече скока.

• Завъртане, когато партньорът върти партньора си във въздуха около себе си, държейки крака или ръката му.

• Лежане на леда или докосването му с 2 колена едновременно по всяко време на представянето.

• Допълнителни елементи

3. Защо кънкьорите носят чорапогащници над кънките си?

Това всъщност не са чорапогащници, а по-скоро клинчета от еластичен спандекс. Обикновено ги носят само жените, защото:

• Основната причина е да предпазят кънките от всякакви повреди. Опитват се да използват само един чифт кънки през целия сезон (защото носенето на нови не е приятно) и така пазят най-важния инструмент в добро състояние и скриват недостатъците на старите си кънки.

• Друга много важна причина е да се предотврати развързването на връзките. Ако върху кънките има плат, шансовете това да се случи са изключително ниски. Напоследък обаче кънкьорите поставят лента върху връзките, но е трудно да се забележи.

• Освен това някои кънкьори го правят, за да направят краката си по-дълги, отколкото в действителност са. Те мислят, че кънките правят краката да изглеждат по-къси и този малък трик им помага.

4. Как не се замайват от всички скокове и завъртания?

Те всъщност се чувстват замаяни, но не толкова, колкото обикновен човек. Вестибуларната система на професионалния кънкьор свиква с необичайните позиции на тялото по време на многогодишната практика. Така могат да правят множество завъртания, скокове и други елементи в рамките на едно представяне. Алексей Мишин, руски треньор по фигурно пързаляне, е разработил специална машина за трениране на вестибуларната система - въртящ се кръг, който помага да се поддържа баланс и подготвя кънкьорите да скачат по леда.

5. Кои са най-трудните скокове?

Когато правят скокове, кънкьорите трябва да се справят с мощни гравитационни сили, които дори могат да бъдат сравнени с летенето в космоса. Ако мъжете сес състезават сами, вече могат да правят четворни скокове, които дават най-високи резултати. Натан Чен е първият човек, който прави 6 четворни скока в една програма. Мъжете могат да правят всякакви четворни скокове, с изключение на аксел.

Сред жените четворните скокове все още не са разрешени - първата дама, която е направила такъв, е Мики Андо от Япония, но истинските шампионки в четворните скокове са младите момичета от Русия Александра Трусова и Анна Щербакова. Днес е доста трудно да се каже кога и колко скоро тези елементи ще станат необходими за спечелването на състезание за възрастни.

Тройният аксел трябва да бъде обособен отделно. Това е единственият скок, който се прави с излитане напред. Акселът има допълнително 0.5 въртене във въздуха именно заради това. Това е причината, поради която никой кънкьор всъщност не е направил четворен аксел. Повечето мъже могат да правят троен аксел, а едва няколко жени са го правили в историята на фигурното пързаляне.

6. Има състезания за мъже, жени и двойки. Има ли други видове?

Да, има. Има 5 дисциплини по фигурно пързаляне: мъже, жени, двойки, танци на лед и синхронизирано пързаляне. Последното не е включено в списъка на официалните състезания, но за него има отделно първенство. От 2014 г. насам е включено отборно пързаляне. Съществува и друг вид състезание с две двойки на леда. Популярно е в Канада и САЩ, но няма международни състезания.

7. Кой има най-голям брой титли в историята?

Ако преброим златните медали, спечелени на Олимпийски игри, получаваме:

• Соня Хени от Норвегия е абсолютен лидер сред дамите - тя е била олимпийска шампионка три пъти поред през 1928, 1932 и 1936 година.

• Сред мъжете Гилиз Графщром има най-голям брой златни медали: 3 златни и 1 сребърен. Евгений Плюшченко също заслужава да се спомене, тъй като има 4 олимпийски медала - сам и отборни златни медали, както и 2 сребърни медала.

• Теса Върчю и Скот Мойр са шампиони в танци на лед - трикратни олимпийски шампиони (през 2010 и 2018 сами и отново през 2018 заедно).

• Ирина Роднина заедно с Алексей Уланов и Александър Зайцев е трикратна олимпийска шампионка по двойки.

• Кънкьорите от Русия са станали победители във всички възможни дисциплини, които някога са съществували в спорта.

НАЗАД