Специална поредица на Dama.bg представя някои от най-вдъхновяващите и изгарящи любовни писма в историята, написани от велики мъже. Предстои ви да прочетете любовната изповед на генерал Рапапорт по време на Първата световна война:
6 май 1918 г.
Пощата току-що дойде и получих 14 писма! Сред тях, мила моя, имаше и пет писма от теб. Можеш да си представиш как се чувствам. Получих най-първото ти писмо тази нощ – това, което си ми изпратила в Хайвър. Пощите са се забавили ужасно.
Скъпа, беше великолепна, когато ме изпращаше при Ватерло. Беше истински символ на английската жена – с цялото си отношение, как сияеше към своя мъж и същевременно запазваш всичките си проблеми в тези тежки времена за себе си, за да не ме притесняваш…
Ти означаваш толкова много за мен, не можеш да си представиш колко много. Животът без теб би бил напълно празен. Чудя се как съм живял преди това. От известно време се чувствах изпълнен с любов и през последните две-три години не знаех какво да правя с нея, исках да я излея върху някого и се надявах това да стане – всъщност това ме караше да продължавам напред. Сега вече имам човек, когото да обсипя с любовта си.
Любима моя, обичам те, обожавам те от цялото си сърце. Изчакай, докато си дойда у дома, ще те целуна и ще те прегърна силно – знаеш колко, нали, любима?
Толкова съм доволен, че сме на едно мнение относно приятелите си. Разбира се, че искам да продължиш да се виждаш с приятелите си, включително и с мъжете, които си имала, преди да се срещнем. Има едно нещо, в което съм толкова сигурен, колкото в това, че съществувам: че ме обичаш и че твоето сърце ми принадлежи изцяло. Затова искам да се забавляваш – толкова много те обичам. Ще ходиш на разходки по реката, на представления и забави с твоите приятели, нали? Обещай ми.
Помолих ВВ да ми пише също, въпреки че с теб сме сгодени – просто като приятели. Много ми е жал за хората от твоята компания, мога да си представя как се чувстват, след като вече не си свободна и не се държиш толкова топло с тях, както преди. Наясно съм, че не е съвсем същото, но искам да продължиш да общуваш с тях, защото знам от каква помощ можеш да бъдеш за всекиго. Ще благодариш на приятелите си за добрите им пожелания, нали?
Ох, колкото повече мисля за теб, толкова повече осъзнавам какъв щастливец съм да те имам, да си моя любима съпруга, докато смъртта ни раздели. О, да, Бог е добър към мен – повече, отколкото заслужавам.
- Джон Рапапорт, 24-годишен, се сгодява през пролетта на 1918 г. Това е писмото до годеницата му. В началото на юни, по време на третата битка за Ена, Джон Рапапорт е обявен за изчезнал. Тялото му не е открито.
Можете да откриете това и още писма от велики мъже в книгата „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” на издателство "Кръгозор" в превод на Паулина Мичева
НАЗАД
