Да попаднеш в лични взаимоотношения, където двамата имате напълно различни разбиране за любовта е може би едно от най-трудните и същевременно освобождаващи неща в една връзка.
Най-трудното е защото да се сблъскваш с разбирания, които са на другия полюс от твоите и си е предизвикателство по търпение и разбиране. Най-освобождаващото е защото тогава ясно виждаш кой си или поне кой си в личните взаимоотношения, виждаш ярката граница на онова, което можеш да дадеш и от което имаш нужда да получиш. С по-голяма увереност виждаш какво за теб е любовта, какво искаш или не в отношенията ви, виждаш контраста в него и теб. Това се случва при допир с нещо тотално различно от теб.
Личните взаимоотношения са онази хубава сцена за онова, което се случва с нас. Срещаш някой, пламва искрата, озоваваш се в розовите облаци на влюбеното настроение, там където компромисите изглеждат лесни и ти самоотвержено би направил всичко, което е нужно само, за да си заедно с възлюбения си. Под подскачащите реакции на хормоните така си се слял с другия, че си загубил своите очертания. Хубаво усещане, но временно. В изтрезвителния период се озоваваш сам в стаичката срещу себе си и образа в огледалото, с твоите мисли и усещания. Тогава ти изкристализира какво си ти, какво би дал хем, за да си с другия, хем да не губиш своята идентичност. Затова и често се казва, че любовта е сляпа. Хич не е сляпа, а е свободна любовта.
Във връзка, където компромисите са много повече от хубавите моменти, споделени заедно, не знам къде е свободата. Компромисите са въпрос на убеждение, способност и избор.
А един здравословен избор не включва потъпкване на собствената ти същност в името на нечии други нужди и желания.
Защото да си кажем честно, не с всяко нещо може да се направи компромис. Ако твърде много те притиска, навлиза в собствената ти лична територия, ограничава желанията и нуждите ти, то правенето на компромиси може да се обърне срещу теб.
Затова, навлизайки в отношения с човек, който иска да се промениш или да правиш неща, които ти костват голямо усилие да направиш, дай „свободно”. Любовта дава свобода, тя е свобода. Да кажеш „не” на други нужди и желания, които те вкарват в ролята на жертва едва ли ще ти даде почва да имаш любов.
Не се чувствайте виновни, че не се вписвате в нечии представи и изисквания. Всеки има правото да бъде щастлив, а това е възможно само там, където си приет безусловно....
Свободата ни дава правото да бъдем уникални, да живеем, да обичаме, както само ние можем. И ако вашият начин на обичане не съвпада с нечий друг начин, очаквания или изисквания дайте „свободно”. Защото любовта е равна на свобода.
автор: Видислава Тодорова
НАЗАД
