Ако някой ми беше казал преди година, че Голямата любов още не е почукала на вратата ми, независимо колко силно, дълго и невъзможно съм обичала, вероятно щях да се ядосам. Или да се изсмея. Или да кажа, че е луд. Да го изпратя на почивка, в психиатрия или в Ада. Все едно, нямаше да се съглася. Положително категорично, нямаше.
Днес се съгласявам.
Защото никой не приема без доза подозрение и съпротива различното от това, което е имал. Дори и да е по-доброто.
Естествено, аз се дърпах. Не бях готова, след поредното разочарование, да скоча с възторг, в чиито и да било ръце. Не исках да влагам надежди отново и да градя отношения толкова скоро. Но няма "твърде скоро" или "твърде късно". Бележка под линия, но с големи букви - има сега. Не приемах, че връзката може да се случва лесно и естествено. Като дишането. Без колебания, без съмнения, без болка, които да я съпътстват. Но може. И така е правилно.
Напротив, бях свикнала да бъда наранявана. Да бъда лъгана. Или отлагана. Да бъда подценявана. Да бъда подлагана на поведение, граничещо с унижението. И да го приемам за правилно. Бях свикнала аз да позволявам тояа да се случва с мен. Толкова бях свикнала, че го приемах за нормално, за съвсем в реда на нещата. Но не е. И е важно всеки един от нас да го знае. Не е нормално и не е правилно. Не е нормално да колекционираме извинения. И да измисляме оправдания, за да прощаваме. Нито да привикваме към вербално насилие над нас. С никакво насилие. Нито пък да проявяваме такова към другите.
Бях възприела за нормален модела, който ни заобикаля навсякъде - зависимостта от другия, нагласата, че ако стоиш в дълга връзка, по някакъв извратен начин си възприеман като с една идея по-стойностна личност. Но, това е пълна лъжа. Да стоиш в нездравословна връзка ( от какъвто и да е тип ) не те прави по-ценен човек. Прави те слаба и заблудена личност. Заблудена, защото се задоволяваш да си и да бъдеш възприеман като по-малко, отколкото си. Слаба, защото не осъзнаваш силата си да промениш нещата. И всъщност, дори не си личност, а роб, отказал се сам от собствените си права. Предател на самия себе си.
Изопачени представи за любовта ни се набиват в главите в продължение на години, а истината е много, много по-различна. И я видях и осъзнах, когато отворих очи и сърце и я поканих в себе си.
Любовта се случва лесно. В един и същ момент се сблъскваме, на едно и също място и сме на една и съща честота с другия. Защото партньорът, който избираме и от който сме привлечени, винаги отговаря на собствената ни представа за нас самите. Нито повече, нито по-малко. Защото, ако уважаваш и обичаш себе си, той няма друг избор, освен да подходи по същия начин, за да се задържи в обкръжението и в живота ти. Иначе - прав му път. И това трябва да е ясно.
Любовта е излишно усложнявана в живота и ненужно разкрасявана в романите.
Но тя е простичка. И именно с това - прекрасна.
Ако някой някога ми беше казал, че Голямата любов няма да ми обещава, щях да се съмнявам. Но всъщност, любовта действа. Ако ми беше казал, че няма да е нужно нищо да искам, защото ще ми се дава в изобилие само, щях да възкликна, че това няма как да стане, защото никой не чете мисли и чувства. Но любовта го прави някак магически. Предусеща нуждите. И не ѝ тежи да е в помощ. Напротив, изисква го. Защото връзката е партньорство и с другия сме от един отбор. Ако ми бяха казали, че ще се смея на старите си страхове, щях да го обявя за лъжец. Но е вярно. Защото любовта не съдържа страхове.
Любовта е гола, тиха и променяща.
Защото променя целия свят, започвайки от самите основи. И идва първо отвътре, от нас самите към нас самите, за да ни научи как да учим другите да ни обичат.
А после ни заобикаля. И променя и отвън. И ни е истина.
Автор: Валентина Йоргова
НАЗАД
