Понякога чакаме прекалено дълго… чакаме да се върнат изгубените чувства, старата любов, прекрасните минали мигове с любимия човек. Чакаме и дори не подозираме колко време е изминало, чакайки … нещо … някого!
Остават безброй въпроси в нас: „Мисли ли за мен, спомня ли си ме, има ли шанс все още за нас, безвъзвратно ли си е отишъл – той и щастието, което ми носеше?”
И чакаме. Ден, два, седмица, година. Уж беше миг, а сякаш цяла вечност – една любов, една съдба, моят живот, аз – преди и сега. И правим опити да продължим напред, излизаме с други хора, смеем се на шегите им, вечеряме заедно, свещи, музика, а после романтична разходка под лунната светлина, лек полъх, прекрасен мъжки аромат, небрежни усмивки, приятен разговор. Предразполагаща атмосфера!
Но мислено сме там някъде, с него, с другия – мъжът, от който така упорито отказваме да се пуснем, далеч от суетата, далеч от преструвките, искрени, истински, от дъното на душата си. Представяме си: „Само аз и той – и това е всичко, от което имам нужда!”
СПРИ!
Когато дошъл е краят, когато сте разделени и ти си единственият, който се бори за тези взаимоотношения – отиди си! Отиди си с достойнство! И не чакай. Няма го. Дай си време! Колкото е необходимо. И не се насилвай да излизаш с всеки мъж, предложил ти среща, в отчаян опит да го забравиш. Ще го забравиш – когато му дойде времето. Когато сърцето ти се успокои, когато се научиш да живееш без него, когато се научиш да си щастлива без него. И си прощавай – слабостите, интереса, който все още имаш, загрижеността, мислите, неволното отваряне на профила му в социалните мрежи – само за миг, само за малко, да го погледнеш отново!
Ще дойде ден, ще си щастлива, ще дойде ден, в който ще разбереш защо е трябвало да се случи всичко това, защо е трябвало да преживееш тази болка … и много други …
… и когато си готова, напълно, когато отново живееш живота си по един прекрасен начин, когато се осъзнаеш, когато си сигурна в себе си и стойността, която имаш, когато спреш да чакаш, да се надяваш, да го обичаш, да го мислиш… когато започнеш да уважаваш жената в теб, да се грижиш за нея – за нейните мечти, за нейното красиво бъдеще … той ще се появи, правилният мъж, ще хване ръката ти, ще те погледне в очите и ще си сигурна – ТОВА Е ЛЮБОВТА, КОЯТО НЕ ОЧАКВАХ!
Автор: В. Тодорова
НАЗАД
