Всяка година на 24 юни в България се чества народния празник Еньовден – един от най-мистичните и изпълнени с магия и ритуали дни в календара на българина. Еньовден, известен също като Яневден, Иванден или Ивъндън в различните територии, населени с българи, съвпада с две други значими събития – източноправославният църковен празник в чест на рождението на св. Йоан Кръстител и лятното слънцестоене. Именно поради това обичаите на Еньовден са толкова различни и преплитат в себе си както „езически“, така и християнски ритуали, но всички те целят да донесат здраве и благоденствие през идната година. Нека научим повече за тях.
Поверия
- Вярва се, че Еньовден е далечен предвестник на зимата. По стар обичай българите казват „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
- Българите вярват, че изгревът на Еньовден е по-специален от другите – на този ден Слънцето „играе“ и „трепти“. Който го види в това му състояние, няма да боледува през годината.
- Според поверието, когато Слънцето изгрява, трябва да се обърнем с лице към него и да погледнем назад през рамо. Ако видим цялата си сянка отразена, ще бъдем здрави цяла година, ако е само на половина – ще боледуваме.
- Според друго поверие, на този ден Слънцето се насочва към зимата, но преди това се окъпва. Така водата става лековита. Който се умие с течаща вода или роса на Еньовден, ще се радва на крепко здраве.
- На Еньовден не се жъне. Българите наричат деня „аталия“ („хаталия“), което значи лош ден. Вярва се, че който не уважи Свети Еньо на празника му и отиде да работи, ще бъде наказан – гръм ще удари нивата му.
„Грабене“ и „мамене“ на плодородието
Българите вярват, че подобно на Гергьовден, на Еньовден магьосници и баятелки излизат и отиват на чужди ниви, където голи извършват различни ритуали. Тези ритуали карат стръковете на нивата да им се поклонят. Кланят се всички стръкове с изключение на един – царя на нивата. Жените го откъсват и го носят на друга нива – своята или на поръчителя на „грабенето“. По този начин плодородието отива на другата нива. По тази причина стопаните на ниви предварително жънат средата или ъглите на своята нива, за да изглежда тя „обрана“ и да не я закачат магьосниците. Някои стопани остават на нивата през нощта, за да я пазят.
Събиране на билки
Според легендите, на Еньовден тревите и билките притежават най-много лечебни свойства и сили. Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки (най-важната част, от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни жени, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов.
НАЗАД
