Майки споделят бебешки истории за памперси и още нещо...

Има няколко универсални истини за живота на майките. Повечето от нас очакват, че майчинството ще е изпълнено с изумителни и вълшебни моменти. Не ме разбирайте погрешно, но ще се сблъскате и с плюене, повръщане, колики, температури и какво ли още не.

Попитайте всяка майка и ако сте достатъчно близки, ще ви разкаже такива истории, че няма да повярвате. Разбира се, бебетата не са виновни, но те са причината. Повярвайте ми, тези от вас, които не са раждали, все още не знаят какво е срам. Ще се учудите на какво е способно тялото ви и ще молите познат и непознат за помощ (например в намирането на тоалетна...).

Но нека се върнем към бебетата – фокусът е върху тях. Те не различават храна от фекалии! И ти си човекът, който трябва да чисти всичко това. Понякога от дрехите си, косата и от къде ли още не. Запомнете! Да бъдеш родител не е за хора със слаби сърца и стомаси.

Ако вече имате деца, знаете какво е. Ако ли не, четете, за да знаете в какво ще се забъркате.

„Никога няма да забравя първия път, в който съпругът ми се зае с преобуването на новороденото ни бебе. Бях в другата стая, докато не чух някакъв ужасяващ вик. Пристигнах моментално и заварих изплашената физиономия на мъжа си. Детето беше свършило всичко необходимо върху лицето му.“

„След безкрайно дълъг ден с двете ми деца (едното на 1, а другото на 2) нямах търпение да взема бърз душ и да легна в прекрасното си чисто легло. Тогава чух писъка. Изтичах в стаята и заварих по-големия си син, който беше напишкал всичко, дори и брат си, докато спи. Имаше дори в устата. Мога да кажа, че прекарахме доста време в банята тази нощ.“

 „Бях в стаята на бебето в 4:45 сутринта, за да я нахраня. В момента, в който прекрачих вратата ме удари миризма. Осъзнах, че малкото ми красиво дете е цялото в ...сещате се. Пижамата, леглото и тя! Голямо чистене падна.“

 „Бях на плаж съм със сина си. По някое време той пристига при мен щастлив и ми показва „съкровището“, което е открил. Осъзнавам, че държи в ръката си вечерята на някое куче. Хванах го и го зарових в пясъка. Това обаче разстрои детето и последва драматичен плач и писъци. Та аз бях откраднала „съкровището“ му. Почувствах се като чудовище, но нямаше как да реагирам по друг начин.“

 „Имахме гости, когато се оттеглих да сменя пелената на малката. Изчистих я както трябва и в момента, в който посегнах към новата пелена започна да се случва. Беше в ръцете ми и нямаше къде да я оставя, а другата ми ръка беше заета с памперса. Свърши всичко в "прегръдките" ми. Крещях наум през цялото време."

 „Момчетата ми имат година и половина разлика. Вече ходеха, но все още носеха пелени през нощта. Една ранна утрин по-големият ми син се събуди по-рано (с пълен памперс) и тръгна на разходка из кухнята. Там си намери тоалетна хартия. Но не каква да е, а стара карта на съпруга ми, която има колекционерска стойност. Когато се събудихме цялата кухня беше обсипана с петна. Тогава плаках много. След този случай заспивах трудно, докато не пораснаха.“

„Една вечер у дома стоях спокойна на компютъра, докато си мислех, че 2-годишният ми син спи. Реших да го проверя и се натъкнах на следната картинка: той се разхождаше с пълния си памперс с ръка, а в стаята се носеше безумна миризма. Попитах го какво прави, а той гордо ми обясни, че чисти...беше минал по килима, телевизора, играчките си, стените. И продължаваше да оставя стъпки.“

„Малкият ми син беше на 5-6 месеца. Приготвях вечеря и го бях оставила в проходилката да се разхожда. Започна да се носи странна миризма, която със сигурност не идваше от печката. Обърнах се и видях всичко около него размазано по пода. Грабнах го и го понесох към банята, но той продължаваше да си върши задълженията. Навсякъде – по ръцете ми, стените, лицето ми. Най-интересното е, че точно тогава кучето е решило, че обстановката в хола е доста привлекателна за него. То също се появи в подобен вид. Най-накрая изнесох всичко – килим, играчки, куче и ги измих с градинския маркуч.“

Скъпи родители! Всички тези разкази нямат за цел да ви уплашат, а да ви подготвят. Със сигурност ще се справите, но не подценявайте детския свят. Освен онази чиста миризма на бебешка кожа, ще усетите и друга – силна, неприятна и натрапчива. Но все пак – децата са радост!