Дами и господа,
Mажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в
дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит.
Ето ги и тези съвети:
Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И, всъщност, изобщо не сте били дебели.
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден правете нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Чистете си зъбите с конец.
Не си губете времето в завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.
Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.
Каквото и да стане, не се възгордявайте прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.
Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.
Бъдете мили с хората от вашето поколение, с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете упорито, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще лъжат. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога това може да изчезне.
Не мажете твърде много косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото то струва.
Вярвайте ми обаче за плажното масло!
Всъщност това е най-известната реч на Кърт Вонегът... която той никога не е произнасял. Тя е написана от Мерш Шмич - американска журналистка на "Чикаго Трибюн", а идеята, че горният текст е произнесен от писателя пред дипломиращите са от випуск '97 на Масачузетския университет е една от най-добрите градски легенди.
Едно обаче не можа да се отрече - в същността си този текст носи послание. Послание, което всеки от нас сам трябва да открие... и все пак нека не забравяме значението на плажното масло!
НАЗАД
