Книгата, озаглавена "Намирането на Мечо Пух: Истинската история на най-известното мече", която излезе съвсем наскоро на канадския пазар, е на път да разбие всички представи за детската книжка.
В нея, авторката й Линдзи Матик, твърде че прототипът на Мечо Пух е истинско мече от женски пол.
Линдзи всъщност разказва историята на своя дядо - Хари Коулбърн. През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада), лейтенант Хари Коулбърн, видял на платформа в Уайт Ривър (Онтарио) вързано кафяво мече. Хари решил да спаси животинчето и го купил за 20 долара. Коулбърн кръстил мечето Уинипег, а Уини пропътувала целия път до новото назначение на Втора канадска пехотна бригада, а именно Англия.
.jpg)
Мечето станало любим талисман на войниците и прекарало заедно с тях дълги месеци на тренировки за бойното поле. След като пехотинците били изпратени на мисия във Франция, Коулбърн сметнал, че за Уинипег няма да бъде безопасно да ги придружи. Той решил да я повери на грижите на лондонската зоологическа градина, откъдето се съгласили да поемат отговорност за нея до края на войната.
Коулбърн се завърнал едва през 1919 г., а след като видял привързаността на персонала към Уини, както всички вече я наричали, решил да подари мечето официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимка на посетителите.
През 1924 г., по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина Кристофър Робин Милн, синът на автора на Мечо Пух, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към сладкото мече и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (в превод на български Мечо Пух), в чест на приятелката си от зоологическата градина.
НАЗАД
