X

Мечтата на моя син

от в 16:07 на 23.05.2015 в Всичко за теб | Семейство


Мечтата на моя син

Мечтата на моя син

Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - гоних самолети, тичах по служебни срещи, плащах фактури...

Докато аз бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Тате, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години. Един ден, на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Ела да поиграем двамата! - въодушеви се той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се, макар и с неохота. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли, когато порастна, ще стана като теб!

Времето продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му аз тогава.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга. Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат належащи задачи и неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим. От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми той с енергичен и весел глас – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, синко... А, кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си прекараме чудесно заедно...

Когато затворих телефона след този разговор, вече бях разбрал: детската мечта на моя син се беше осъществила! Той я беше превърнал в реалност - вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна, синът ми беше станал същият, като татко си!...



Теми   баща | мечта | син

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.