Мислите се превръщат в искане, а ако силно искаш нещо, ама зверски силно, то ти го получаваш!

Да речем, че едно от най-хубавите неща, които може да направим в живота си, е да намерим за какво да мислим сутрин. Да, сутрин. Все се говори, че не е хубаво да мислиш, но все пак тази глава седи непрестанно там и очаква да бъде захранена.

Приятно е да отвориш очи. Първите няколко секунди си все още в съня си. Спомняш си всичко от него, а ако е бил много, много хубав сън ще си го припомняш и много мигове след това. Но както и да е. Това е нещо нормално. След като вече се събудим изцяло вече имаме времето, разполагаме с него и можем да му нарисуваме мисли, за да стане едно хубаво утро. Можем да мислим за рекичката, която е някъде далеч от нас, но все пак съществува. Може да е морето, което леко пристъпя и покрива залива, след което бавно се отлива. Една вълна покрива друга вълна. Изглеждат все едно се прегръщат. И някоя чайка кръжи наоколо. И ние сме там. Може би сами, може би с някого.

След това очите ни премигат и ни пренасят до наситено зелена трева, която мирише на живот, на свежест. Докосвали ли сте скоро роса? Ами хайде, докоснете я. И онази пеперуда там виждате ли я? И лалето туко-що разцъфна.

Хубаво е да има за какво да мислиш сутрин. Правиш си кафе, но си позволяваш да мечтаеш. И накрая идва един ден, в който се намираме на точно това море или до онази роса, и в този момент разбираме, че наистина е много хубаво да мислиш сутрин. Защото го правиш със сърцето си. Мислите се превръщат в искане, а ако силно искаш нещо, ама зверски силно, то ти го получаваш. Стига да си мислил като дете - истински, чисто и без предразсъдъци.

Aвтор: Силвия Крумова