X

Моето посмъртно писмо към дъщеря ми

от в 09:45 на 05.11.2015 в Всичко за теб | Историите на една дама


Моето посмъртно писмо към дъщеря ми

Моето посмъртно писмо към дъщеря ми Снимка: Huffington Post

Напоследък пуша много – толкова много, че в малките часове на нощта, до които често оставам будна, чувствам сякаш в дробовете ми има малко мишле, което дере с нокти и иска да излезе на свобода. Това ме наведе на мисълта, че трябва да напиша писмо до 13-годишната ми дъщеря. Не просто какво да е писмо, а от онези „Вече ме няма на този свят, но това е моето послание към теб, с което искам да живееш до края на дните си“. Ето черновата на писмото ми. Вероятно ще го променя в последствие.

Скъпа Лизи,

Здравей, мама е. Мъртва съм. Съжалявам за това. Надявам се погребението ми да е било красиво – татко ти изсвири ли “Don’t stop me now” на Queen, когато ковчегът ми влизаше в крематориума? Надявам се, че всички са пели песента и са имитирали свирене на китара във въздуха, докато аз съм се движела към Онзи свят. И са носили лепящите се мустаци като на Фреди Меркюри, както бях поръчала в „Планът за погребението ми“, който виси на хладилника от 2008, когато боледувах от онзи ужасен грип и бях изпълнена със самосъжаление.

Виж – има някои неща, които научих през живота си и които можеш да намериш за полезни през следващите години. Списъкът не е изчерпателен, но е добро начало. Също така ти оставих и много пари, благодарение на застраховката си „Живот“ – така че можеш да се развихриш в eBay и да си купиш колкото искаш от онези рокли втора употреба, които толкова много харесваш. Винаги си изглеждала страхотно в тях. Всъщност винаги си изглеждала страхотно.

На първо място е важно да се опитваш да бъдеш мила. Ти вече си – толкова си прекрасна и дружелюбна с хората и искам да опазиш това свое качество завинаги. Показвай го на хората всеки път, когато можеш. Искам да сияеш, постоянно и непрекъснато, като гореща лампа в ъгъла и ще видиш как хората ще идват при теб, когато искат да стоплят сърцата си и да разчетат по-ясно знаците на живота. Ти ще си ярка и неугасваща светлина в тъмнината и това ще ти спести тревогите от други не дотам важни мисли като това „да бъдеш готина“, „да бъдеш по-успешна от всички“ или пък „да бъдеш много слаба“.

След това, помни винаги, че 9 от 10 пъти, вероятно не страдаш от пълен нервен срив – нуждаеш се само от чаша топъл чай и бисквитка. Ще осъзнаеш колко често хората бъркаме нуждата от малко спокойствие и сладки изкушения със стрес. Затова си вземи голяма кутия бисквити.

Трето – винаги вдигай червейчетата от пътя и ги поставяй в тревата. Те просто имат лош ден, а са полезни за... почвата или нещо друго, не съм сигурна (питай татко си, на мен това не ми е съвсем ясно).

Четвърто: избирай приятелите си според това до кои хора се чувстваш най-много себе си, според това с кого шегите и смехът ти идват отвътре и според това с кои хора се чувстваш, сякаш си облечена с най-красивите дрехи, макар че носиш само тениска и дънки. Никога не обичай някого, който мислиш, че трябва да промениш – или някой, който те кара да се чувстваш, сякаш трябва да се променят. На този свят има много момчета, които търсят блестящи момичета, те ще застанат до теб и ще шепнат в ухото ти неща, които само ти можеш да чуеш и това бавно ще изсмуква радостта от сърцето ти. Историите за вампири са истина, скъпа. Просто забий кол в сърцата им и избягай надалеч.

Бъди в мир с тялото си. Докато е в цветущо здраве, никога не мисли за него като проблем или провал. Потупвай редовно краката си и им благодари, че ти позволяват да тичаш. Сложи ръце около бременното си коремче и се наслади на това колко топла и нежна си – радвай се на този малък свят, който се развива в теб, точно както правех аз, докато ти беше в корема ми и те сънувах всяка нощ.

Когато не знаеш какво да кажеш в даден разговор, задавай въпроси на хората. Дори ако седиш до човек, който събира болтчета и гайки от 70-те години, вероятно никога повече няма да имаш възможност да научиш повече за болтчетата и гайки от 70-те, а не знаеш кога тази информация ще ти бъде необходима.

И най-важният ми съвет: животът се дели на прекрасни и приятни времена и ужасяващи преживявания, които в бъдеще ще се превърнат в много забавни истории. Колкото и да ти е трудно, можеш да се справиш с всеки проблем, ако си се представиш как след години разказваш за това на приятелите си, а те невярващо ти казват „Да, бе, да!“. Сигурна съм, че дори и когато Исус е бил на кръста, той си е мислел „Когато възкръсна след три дни, учениците няма изобщо да ми повярват какво се е случило.“

Прекрасна моя, виж колкото се може повече изгреви и залези. Пресичай от другата страна на пътя само за да помиришеш розите. Винаги вярвай, че можеш да промениш света – дори и да е съвсем мъничко. Мисли за себе си като за сребърна ракета – използвай силната музика като гориво, книгите – като карти и координати за това, как да достигнеш там, където искаш. Бъди екстравагантна домакиня, обичай постоянно, танцувай в удобни обувки, говори с татко си за мен всеки ден и никога, никога не пропушвай. Това е като да си купиш малък забавен дракон, който ще порасне и ще изгори къщата ти.

С обич,
Мама

- Кейтлин Моран

 



Теми   писмо | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.