Когато бях студентка в първи курс, моя колежка ме покани на обяд. Неочаквано се озовах на трапезата на елитно софийско семейство с дебела домашна помощничка. Върху снежнобялата покривка - куп сребърни лъжици, лъжички, вилици, вилички, ножове и ножчета и чинии, чинии... У нас се хранехме на мушама и ползвахме само лъжица, вилица и нож за пържолите.
Много се притесних и веднага покапах покривката със супата. За да се спася от видим позор, казах, че много ме боли стомахът и само гледах апетитните ястия и как лакомо другите ги консумираха. Когато поднесоха домашната торта, не издържах на кулинарния натиск и... си тръгнах.
Бях много гладна, разстроена от недостатъчните си знания за културно хранене, а когато съм в такова настроение, огладнявам много. Влязох в първата кръчма и си поръчах тройка кебапчета с гарнитура плюс една малка бира. Хапнах хубавичко, а на излизане се сблъсках на тротоара с бащата на колежката. Той много изненадан ме погледна и попита: "Мина ли ти вече стомахът?" След това се научих да се храня дори с пръчици...
Бисера Д.
Споделете своите несъвършени истории в новата игра на Dama.bg и издателство Colibri и спечелете специални награди
НАЗАД
