Може и да помислите, че прекалявам, но всеки път, когато у дома дойде някой и поиска да ползва леглото ми като място за сядане, не мога да се въздържа. Репликата ми винаги е една и съща: „Моля те, събуй си панталона.“. Разбира се, ако този „някой“ е от противоположния пол, ме поглежда палаво, мислейки, че ще последва страстна нощ. Истината е, че изпитвам ужас от хора, които ще се докоснат до леглото ми с мръсни дрехи.
Позволете ми да поясня – става дума за това, че дрехите, които носим по цял ден, са доста мръсни. Замислете се къде сте били през целия ден, къде сте седели и до какви предмети и повърхности са се докосвали дрехите ви. Смятате ли, че те са чисти? Точно за това става въпрос – мръсните дрехи нямат място на чистите ми чаршафи.
Същото правило важи и за чантите – за тях има точно определено място и то отново не е леглото.
Ежедневно дрехите ни се докосват до толкова много неща, че дори ме е страх да помисля какви бактерии има върху тях – седалките в метрото, столът в офиса или ресторанта, стената, на която се облягаш, когато разговаряш с колегите. Да, бактериите са навсякъде.
Може би си мислите, че се страхувам да не се разболея, но истината е, че просто не искам тези бактерии да се намират на мястото, където се чувствам най-уютно – леглото.
Моля те, не сядай на леглото ми с външните си дрехи и не се изненадвай, че ще те помоля да си събуеш панталона. Моля те, уважавай правилата в дома ми и не носи външните бактерии в моето легло.
НАЗАД
