Великият Моцарт е роден на днешната дата през 1756 г. в Залцбург, Австрия. Изключителния си музикален талант той проявява още на 3-годишна възраст, започва да композира на 5, а когато е на 6, свири пред австрийското кралско семейство. Музиката му е своеобразен и типичен пример на класическия стил, а той самият умее да пише във всички музикални жанрове, познати тогава - концерти, опери, симфонии, като им придава техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд. Той пише също така и религиозна музика, включително меси, но и танцова музика, дивертименто, серенади и други развлекателни жанрове. Едни от най-известните му произведения са оперите „Сватбата на Фигаро”, „Вълшебната флейта” и „Дон Жуан”, както и Симфония 40. По случай годишнината от рождението му, решихме да си припомним няколко негови цитата:
Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, аз я чувам нацяло. И в това е насладата.
Да говориш красноречиво, е много голямо изкуство, но трябва да знаеш момента, в който трябва да спреш.
Работата е моето първо наслаждение.
Смъртта е ключът откриващ вратите към истинското щастие.
Нито високата степен на интелект, нито въображението, нито двете заедно създават гения. Любов, любов, любов, това е душата на гения.
Музиката не е в нотите. Музиката е в тишината между тях.
Не обръщайте внимание на ничия похвала или вина. Просто следвайте собствените си чувства.
Музиката дори и в най-тежки драматични ситуации трябва винаги да пленява слуха, винаги да си остава музика.
Един човек с обикновен талант винаги ще бъде обикновен, без значение дали пътува или не. Но човек с изключителен талант ще се унищожи, ако винаги стои на едно и също място.
Мелодията е същността на музиката.
Когато съм добре и имам чувство за хумор, когато се возя или вървя след като съм ял добра храна, или през нощта, когато не мога да заспя, мислите се трупат в ума ми.
Трябва да покажете на целия свят, че не се страхувате. Замълчете, ако решите. Но когато е необходимо, говорете и говорете по такъв начин, че хората да ви запомнят.
За да получат аплодисменти, нужно е да пишеш нещата толкова прости, че да може да си ги припява всеки шофьор, или толкова непонятни, че да се харесат, защото нито един нормален човек да не ги разбере.
Независимо от страстите, дали е насилие или не, никога не бива да бъдат толкова изразени, че да достигнат до точката на отвращението. А музиката, дори и да изразява най-големия ужас, никога не трябва да е болезнена за ухото, но трябва да ласкае и да очарова. По този начин винаги си остава музика.
Веднага след Бога е бащата.
НАЗАД
