Какво харесвах в теб?
Ти си най-страхотният човек, който някога съм срещала. Когато те видя, теб и твоята усмивка, настръхвам. Чувствам се толкова влюбена в теб, колкото не съм очаквала, че е възможно. Не мислех, че мога, но това е реалността. Смятам, че си умен, по-умен от мен. Харесва ми как ми показваш нови неща. Обожавам начина, по който се грижиш за мен.
Харесва ми как ме водиш на романтични вечери, избираш мястото, защото на мен ми е трудно, а после плащаш сметката. Не очаквах, че забелязваш всяко едно нещо - от облеклото до ноктите ми, които са лакирани различно. Обожавам комплиментите ти, защото успяваш да ме накараш да се изчервя и за малките неща, които не осъзнавам, че са забележими - от кичура, който стърчи закачливо от правата ми коса, до леко забележимите мускули по тялото ми.
Когато ме погледнеш, настръхвам. Харесва ми как трябва да ме имаш. Обичам да спя у вас, гушната в теб. Обожавам да ми готвиш. Обожавам реакцията ти, когато ме видиш, защото за теб изглеждам винаги добре.
Какво не харесвах в теб?
Не ми харесва как не изпитваш никакво съчувствие и не се опитваш да ми помогнеш, когато имам проблем. Мразя и игрите ти. Не ми харесва, че ме наказваше за неща, които съм сторила, но не си ми казал, че са те наранили. Не знаех, ти така и не сподели.
Няма да забравя онази вечер, да, точно нея. Плачех и те хванах за ръка, ти се дръпна и ми се изсмя. Не ми харесва, че те оставих да си тръгнеш с нещата, които ми отне, както и не харесвам, че ти позволих да се държиш с мен по такъв начин. Не знам как съм изтърпяла всичко това, както и фактът, че нямаше нито един случай, в който да ти кажа, че съм разстроена, а ти да не ми обърнеш гръб.
Спомням си как ме караше да се чувствам ужасно, когато бях там за теб, за да ти помогна. Не ми харесват и всичките пътувания с колата, когато си мълчахме, макар и да се опитвах да насочвам разговорите към нещата, които харесваш.
Мразя дните, в които след перфектната вечер, сутрин се измъкваше, без дори да ме целунеш. Не ми харесва как се правеше, че не ти пука, как не промени нищо в отношението си, знаейки, че ме нараняваш, и колко често трябваше да ти се извинявам, а ти отказваше да сториш обратното.
Най-много ненавиждам факта, че обясняваше на всички колко си съсипан и наранен, след като се разделихме, а знаеше, че нямах друг избор, защото малко преди да го направя, ми обясни как не искаш да говориш с мен за 10 дни. Бреме ли бях за теб?
Само колко пъти чух, че мога да се справя и по-добре! Как веднъж не успя да кажеш, че се гордееш с мен? Спомняш ли си как ме нарани, когато ми предложи да излизам и с други хора, които ще ме уважават повече. Беше толкова унизително, а знаеше колко те обичам.
Ненавиждам всичко това. Ти ми го причини, ревнуваше много. Не ти харесваше да правя неща, които не включват теб, като да изляза с приятелки. Аз бях твоята изкупителна жертва.
Притесняваше се какво мислят приятелите ти за мен. В един момент ти забрави коя бях и как ме обичаше преди. Не харесвам как те умолявах да се държиш нормално с мен.
И най-накрая мразя себе си, че прекалено дълго се преструвах, че нямаме проблеми, когато не беше така. Не ми харесва колко време ми открадна, време, през което можех да съм нормална с някого другиго.
НАЗАД
