X

Мъдростта на вековете: Трите урока на Александър Велики

от в 16:30 на 18.04.2016 в Свободно време | Книги и цитати


Мъдростта на вековете: Трите урока на Александър Велики

Мъдростта на вековете: Трите урока на Александър Велики

В съвременния свят непрекъснато се опитваме да се надбягваме с времето, което все не ни стига, затрупани сме от задачи, които смятаме за изключително важни, а всъщност повечето от тях нямат никакво значение за нашето израстване като личности. Вярваме, че животът е изключително сложен и заплетен, но истината е, че нещата всъщност са простички и ясни от векове насам. Затова и днес решихме да споделим с вас трите урока на един от най-великите пълководци на всички времена - Александър Македонски. 

След като покорил много непознати земи, Александър поел обратния път към дома си. По пътя, той се почувствал зле – болестта се оказала толкова силна и коварна, че го довела до смъртно легло. И така със смъртта, дебнеща в нозете му, Александър осъзнал как неговите завоевания, неговата Велика армия, остър меч и цялото богатство, което бил натрупал нямали никакво значение!

Сега той копнеел да се прибере, да види за последен път лицето на майка си, да си вземе сбогом с нея. Но трябвало да приеме факта, че влошеното му здраве не му позволява да достигне далечната си родна земя.

Така, че могъщият завоевател лежал изтощен и блед, безпомощно чакащ да издиша последния си дъх.

Повикал той своите генерали, най-доверените си хора и им казал:

“Мои обичани другари, предстои ми скоро да напусна този свят, но имам три желания. Моля, погрижете се те да бъдат изпълнени!”

Със сълзи, стичащи се по бузите им, генералите се съгласили и се заклели да изпълнят последните три желания на своя крал.

“Първото ми желание е…” – казал Александър “… лекарите ми собственоръчно да носят ковчега ми!” След кратка пауза продължил: “Второто: желая, когато достигнем до дома и ковчегът ми бъде положен в гробницата, пътят към нея да бъде постлан със злато, сребро и скъпоценни камъни, които съм събрал в съкровищницата!”

Кралят се почувствал изтощен след като казал това. Починал си за минутка и продължил.

“Моето трето и последно желание е и двете ми ръце да бъдат оставени висящи извън ковчега!”

Хората, които се били събрали около него се почудили на странните му желания. Но никой не се осмелил да зададе дори един въпрос. Любимият генерал на Александър целунал ръката му и я положил на сърцето си. После казал:

“О Кралю, уверявам те, че желанията ти ще бъдат изпълнени! Но, моля те кажи ни, защо са те толкова странни?”

Александър поел дълбоко дъх и казал:

“Искам целият свят да разбере за трите урока, които научих! Искам лекарите да се погрижат и да носят ковчега ми, защото хората трябва да осъзнаят, че никой лекар не може да излекува нечие тяло! Те са безпомощни и не могат да спасят всички хора от лапите на смъртта.

Затова нека хората не приемат живота си за даденост!

Второто ми желание, за разпиляното злато, сребро и скъпоценни камъни по пътя към моята гробница е за да кажа на хората, че нито една златна жълтица няма да дойде с мен отвъд. Прекарал съм целия си живот завладявайки земи и увеличавайки богатството си, но не мога да взема нищо с мен.

Нека хората разберат, че е чиста загуба на време да преследват богатството!

А относно третото ми желание – да оставите ръцете ми висящи, извън ковчега:

Искам хората да знаят, че с празни ръце съм дошъл на този свят и с празни ръце ще го напусна!”

С тези думи Кралят затворил очи. Скоро, той се оставил на смъртта да го завладее и издишал последния си дъх…

Вярвайте в себе си и в пътя, който Душата ви е избрала за вас, научите се да се радвате на мъничките неща в живота, на полъха на вятъра, прегръдка от любим човек, на силата и енергията на природата ... Живейте в настоящето и не забравяйте, че най-важният момент е тук и сега ...



Теми   Александър Велики | Александър Македонски | притча

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.