Зад всеки ред.
Изречение.
Дума.
Сричка.
Запетая.
Многоточие.
И главна буква.
Стои по някоя муза.
Понякога истинска.
Понякога не особено.
Понякога траеща само ден.
Понякога разтърсваща те с години.
Понякога без изобщо да я интересува.
Понякога без изобщо да подозира.
Но в действителност.
Няма значение.
Колко си й подарил от себе си.
Защото след време.
Когато тръпката премине.
Всичко престава да бъде нейно.
И написаните неща.
Се превръщат просто.
В текстове без получател.
Които чакат да се появи онази.
На която да започнат да принадлежат.
Завинаги.
НАЗАД
