Мъжът, който избере да ме обича, трябва да знае, че не съм като другите жени.
Аз съм жена, чието сърце е покрито с белези. От разочарования и напразни надежди. От изпитана болка. От пролети сълзи. Затова нека не се сърди, че ще се опитам да го пазя. Че трудно ще го допусна до себе си. Ще ми е нужно време, преди да му се доверя.
Аз съм жена, която много е търпяла. И много е мълчала. Много е преглъщала и много е таила в себе си. Затова нека не се сърди, че вече не искам и не мога да мълча. Че ще казвам това, което мисля. Че понякога ще му противореча, но не за да споря с него, а за да му изложа гледната си точка. За да му разкрия себе си.
Аз съм жена, която не можеше да казва "Не". Която се страхуваше да не предизвика конфликт. Която слушаше всички освен себе си. Затова нека приеме, че повече няма да казвам "Да", когато всъщност искам да кажа "Не". Че няма да се съгласявам, когато всъщност не съм съгласна. Че няма да правя неща, които всъщност не искам да направя.
Аз съм жена, която винаги досега се поставяше на заден план. Която пренебрегваше себе си. Забравяше себе си. Затова нека разбере, че ще искам да отделям време на себе си. Че ще искам да се грижа за себе си. Че ще се уча да обичам себе си.
Аз съм жена, която се отказа да търси любовта. Защото любовта все бягаше от нея. Затова нека ми помогне да повярвам, че съм я срещнала. Че този път няма нужда да се страхувам, да се пазя, да се защитавам. Че този път е истинска.
Мъжът, който избере да ме обича, трябва да знае, че aз съм жена, която си струва да бъде обичана. Защото, веднъж доверя ли му се, поверя ли му сърцето си, мечтите си, живота си, ще направя всичко възможно и той да стори същото...
НАЗАД
