Ако и вие като мен, разпознаете себе си тук, може би е време да се обадите на своя най-скъп на сърцето ви приятел и да му се извините. За това, че понякога го забравяте. За това, че понякога не се обаждате с месеци. За това, че му разказвате как сте, а после питате как е... Може би е време да му се извините и да му благодарите. За това, че е ваш приятел...
Любовта срещната Приятелството. Заговорили се. Любовта високомерно попитала:
- Кой би имал нужда от теб, след като ме има в живота си?
Приятелството я погледнало кротко, въздъхнало и отговорило:
- Вярно е, че, когато влезеш в живота на хората, те често забравят за мен. Но моето име затова е Приятелство. Защото аз съм винаги там. Там съм, когато приятелят ми има нужда от мен. Там съм, когато търси утехата ми. Там съм, когато страда. Първо изслушвам, после утешавам, а накрая заменям с усмивки сълзите, които ти си оставила. Ето в това си крие силата на истинското Приятелство..
НАЗАД
