На приятелите, които ме подкрепяха най-силно, когато бях най-слаба.
Благодаря ви!
Благодаря ви, че ми помогнахте да разбера, че дори когато се чувствах изгубена и слаба, можех да намеря сили във вас.
Благодаря ви, че ми казвахте истината в очите, а след това бяхте до мен, за да успея да я приема и да я преодолея.
Благодаря ви, че ми позволявахте да плача пред вас и че знаехте как да ме накарате да се усмихна през сълзи.
Благодаря ви, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас, и че ме оставяхте сама, когато се чувствах толкова изтощена, че нямах желание да говоря с никого.
Вие сте моите спасители.
Вие сте моите герои.
Вие сте моите истински приятели.
Вие ми помагахте да се връщам към себе си, да приемам себе си, да вярвам отново в себе си. Да се боря за себе си.
Вие бяхте там и ме обичахте, когато аз не можех да обичам себе си.
Не си тръгнахте, когато се затварях в себе си. Не се отказахте от мен. Не ми позволихте и аз да се откажа.
И бяхте прави.
Аз наистина минах през всичко това. Справих се. Оцелях. Продължих.
Животът ни пое в различни посоки. Но аз нямаше да съм тук, където съм днес, ако не бяхте вие. Нямаше да съм това, което съм сега, ако ви нямаше в живота ми.
И днес, и не само днес, искам да ви кажа: БЛАГОДАРЯ!
Вие ме научихте какво значи истинско приятелство.
Вие ме научихте какво значи безусловна обич.
Вие ме научихте какво значи непреходна лоялност.
Вие ме научихте какво значи благодарност.
Затова искам отново, и отново, и отново да ви кажа БЛАГОДАРЯ!
Автор: Джули Изабел
НАЗАД
