На стоп до Истанбул… и други приключения

Представяте ли си да извървите 2500 км пеша... за 4 месеца? Или да пътувате на стоп от Белгия до Турция... за 7 дни? И през цялото това време да снимате филм, да говорите с непознати и да се опитвате да оцелеете? Именно това са направили Карстен де Вилдер и Дими Думортие - режисьори, пътешественици, музиканти, въобще хора, които знаят как да изпълнят живота си със стойност. Двамата са в България за представянето на филма "На стоп до Истанбул" в рамките на международния фестивал за документално кино Sofia Biting Docs. Срещнахме се с Карстън и Дими, за да поговорим за пътя, който ни променя, и хората, с които ни среща съдбата.

Разкажете ни повече за себе си.
Дими: Карстън е от Холандия, а аз съм Белгия, където в момента и двамата живеем. Определям себе си като артист, скулптор, музикант, а от 4 години правим филми заедно.
Карстън: Също така имаме общ интерес към жени. Всъщност се познаваме, защото и двамата бяхме с една жена, не едновременно, разбира се. (Смее се.)
И тук влизаме в обяснения на българската дума „баджанаци”…
Дими: Карстън работи в телевизията, а аз бях социален работник, занимавах се с младежи с проблеми, най-често реализирахме проекти с училища. Направихме пешеходен преход от Белгия до Испания с млади хора, които имат проблеми с пристрастяване, наркотици и т.н.

Казват, че пътят променя. Каква беше промяната във вас след толкова дълъг път-терапия?
Дими: Мисля, че най-важната промяна е, че преоткриваш природата като нещо, на което можеш да разчиташ, научаваш се как да общуваш с непознати, научаваш се да вярваш в себе си. Когато младежите, с които изминавахме този път, се връщаха в семействата си, те бяха героите на семейството, вече не бяха черната овца.
Карстън: Друг важен аспект е, че те са направили нещо сами, зависели са от собствените си усилия.
Дими: Това беше първият ни филмов проект с Карстън. Аз реших, че ще напусна работата си като социален работник, защото исках да се развивам в по-творческа посока, и едно от последните неща, които можех да направя със старите си колеги, беше документален филм по тази тема. Направихме филма и си казахме: „Окей, кое е следващото?” Истанбул!
Карстън: Идеята беше да проверим можем ли да пътуваме и да работим заедно по филм. Правенето на филм не е лесно, когато имаш голяма компания зад гърба си, пък какво остава, когато правиш всичко сам – снимането, звука, монтажа плюс спирането на коли, които да ни качат. Не трябва да подценяваме и аспекта с оцеляването, защото не знаеш къде ще те отведе днешния ден и какво ще се наложи да преживееш. Когато имаш 7 дни, ти трябва да продължаваш, независимо дали си на средата на нищото. Така че две нощи спахме просто до храстче зад бензиностанцията.

Защо се насочихте точно към Истанбул?
Дими: За поколението на моите родители, през 60-те и 70-те придвижването на стоп е било много популярно, то е било начин на живот за много хора. Дори има песни за това. Карстън, разкажи за твоите родители.
Карстън: Моите родители са от поколението след войната, които през 50-те и 60-те имат това усещане за свобода, но нямат пари да пътуват, нямат кола и какво могат да направят… тръгват на стоп. Така че те са представители на този порив не просто да отидеш някъде, но да отидеш в чужбина, да избягаш. Да пътуваш за празниците например. Със семейството и с децата.

Аз имам брат и сестра, така че баща ми стоеше със сестра ми, а майка ми с двете момчета и чакахме на известно разстояние един от друг. И ако едните ги вземеха, когато колата минеше покрай другите, шофьорът обикновено казваше: „Ето още един човек на стоп с дете”, а майка ми: „Ами да, това е съпругът ми...” Добре, хайде взимаме ги и тях. И така пътувахме.
Дими: Знаете ли, стопаджийството е изкуство и ако го правиш като изкуство, се превръща в нещо красиво и вдъхновяващо, което е много повече от просто пътуване. За много хора това е начин на живот. И опит, който трупаш. Защото оставяш живота си в ръцете на съдбата, а съдбата може да направи с него каквото си поиска, изисква се много дзен отношение. Освен това трябва да „блестиш” по определен начин, защото в противен случай никой няма да те вземе.

Да блестиш...?
Карстън: А това е трудната част, защото когато си изкарал две нощи без да спиш, трябва да излезеш на пътя и отново да сияеш. Именно затова е изкуство, защото трябва да се научиш как да сияеш.
Дими: Развихме собствен начин за привличане на хора, създадохме си собствен танц. Защото след три дни на пътя ние не бяхме стигнали доникъде, бяхме някъде из Германия, дори не и на една трета от пътуването. Имахме големи палци, табелки, хореография и танци.
Карстън: Малките неща са тези, които правят разликата. 

Да, но на третия ден вие самите не сте били щастливи.
Дими: Да, но това е част от неизвестното, от изненадите по пътя.
Карстън: Вярно е, че искахме да направим щастлив филм, но всъщност си задавахме и много въпроси за насилието.
Дими: Да, това е едно от нещата, които повечето хора казват за пътуването на стоп – не е ли опасно. Едно от първите неща, които трябва да имаш предвид, когато тръгваш на стоп, е, че не трябва да бъдеш уплашен. Понякога хората са като кучетата – надушват страха… и биха направили неща, които не искаш да ти се случват. Но ние сме двама мъже, смятам, че сме силни и интелигентни мъже, а и не се качваме във всяка кола, която спре. Ако спре кола с четирима гангстера вътре, разбира се, че няма да се качиш. Например докато прекосявахме Сърбия, беше много трудно да хванем кола. Стопаджийството там не е популярно, може би заради скорошната война, но

да пътуваш на стоп. Но след това приключение знам, че всеки може да пътува на стоп, стига да спазва определени правила.

Имахте ли интересни срещи и запознанства по пътя?
Дими: Не, но просто искахме да направим филм (Смеят се.) Имахме много и любопитни срещи. Например чувала ли си за шофьор на камион, който е поет. И е сърбин! Запознахме се и с войник, немски войник, който мрази войната.

Какво мислите за стопаджийството в България?
Карстън: Беше много лесно. България беше към края на нашето пътуване до Истанбул, бяхме уморени, но също така и по-опитни. Имахме само един ден и буквално се нуждаехме от чудо… и чудото се случи, но това е краят на филма, който няма да ви разказваме.
Дими: Знаете ли по време на това пътуване, няколко пъти ни качваха жени. Една от тях каза: „Вие сте вашата дестинация. Ако дестинацията не е във вас, вие никога няма да пристигнете. Ти трябва да бъдеш пътят до Истанбул, иначе няма да стигнеш.” Защото трябва да живееш сега, в този момент.

И това прави пътуването интересно.

Разкажете ни за някои от другите ви приключения?
Карстън: Определено искам да разкажа за нашето пътуване от Москва до Вилньос по стъпките на Наполеон. Наполеон е искал да превземе Русия, не е успял и е трябвало да се върне назад, това се е случвало през зимата… и ние така го направихме. Пътувахме с костюми на Наполеонови войници.

Защо правите това?
Карстън: Това е един много добър въпрос. Знаете ли дълго време работех в телевизията и виждах как се правят неща без душа. Например имаш 30-минутна емисия новини, която трябва да напълниш независимо дали има или няма новини днес. 

Дими: Друго интересно в нашето пътуване до Русия е фактът, че има много стереотипи. Това е доскорошният враг по време на Студената война, ние сме техните вчерашни врагове. Но отношението, топлината и гостоприемството, които получихме от тези хора, са несравними. Но това е част от приключението на пътя, получихме много любов и се срещнахме с изумителни хора. Същото е при стопаджийството – хората имат интересни истории, интересни гледни точки, има много щастие. Както и музика. Ние сме музиканти и в този филм сами направихме музиката. Това беше още един начин да отпразнуваме пътуването.

Разкажете ни за музиката си?
Дими: Да, имаме концерт в четвъртък в едно столично заведение. Нашата музика няма определен етикет, ние изпълняваме музика, която смятаме за интересна. Карстън свири на китара и пее, а аз също пея и свиря на хармоника. Карстън свиреше рокендрол, но сега бавно преминава към джаз звучене, аз пък пиша много текстове, обичам френски шансони и експериментираме в тази посока. Имаме също така и някои балкански песни от 20-те и 30-те години. Ще бъде интересно.

Вижте кога и къде може да гледате филма тук

НАЗАД