В първия ден от новата година, 1 януари, православната църква отбелязва празника на Св. Василий Велики.
На този ден се почита паметта на светеца, за който се знае, че е бил един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, надарен с блестящи ум и желание да помага на ближните. В народния календар Васильовден е известен и под името Сурваки, който обединява четири основни елемента - трапезата в нощта преди 1 януари, сурвакането, обикалянето на кукерите и ладуването или гадаенето за женитба.
Поверието предава, че именно вечерта срещу Нова година най-възрастният в семейството прекадява обредната вечеря, за която навсякъде се приготвя баница с късмети. Трапезата е пищна, като в различните региони на страната се слагат различни ястия от птици - печена патица, гъска върху зеле, пълнена кокошка или пуйка, а също и блюда със свинско, печено пълнено прасенце, пача. Десертът винаги е баклава, а стопанката има задача да приготви и традиционната баница с късмети, паричка и дрянови клонки. В дванадесетия час най-възрастния представител на рода или семейството завърта баницата, след което всеки тегли своя късмет за новата година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане. По това време се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани с дрянови клонки, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.