В първия ден от новата година, 1 януари, православната църква отбелязва празника на Св. Василий Велики.
На този ден се почита паметта на светеца, за който се знае, че е бил един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, надарен с блестящи ум и желание да помага на ближните. В народния календар Васильовден е известен и под името Сурваки, който обединява четири основни елемента - трапезата в нощта преди 1 януари, сурвакането, обикалянето на кукерите и ладуването или гадаенето за женитба.
Поверието предава, че именно вечерта срещу Нова година най-възрастният в семейството прекадява обредната вечеря, за която навсякъде се приготвя баница с късмети. Трапезата е пищна, като в различните региони на страната се слагат различни ястия от птици - печена патица, гъска върху зеле, пълнена кокошка или пуйка, а също и блюда със свинско, печено пълнено прасенце, пача. Десертът винаги е баклава, а стопанката има задача да приготви и традиционната баница с късмети, паричка и дрянови клонки. В дванадесетия час най-възрастния представител на рода или семейството завърта баницата, след което всеки тегли своя късмет за новата година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане. По това време се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани с дрянови клонки, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
На Васильовден своя имен ден празнуват всички, носещи имената Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. Бъдете здрави, успешни и щастливи!
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
НАЗАД
